|
По тоя въпрос снощи ако знаеш как се бях амбицирала да ти обясня хубаво какво мисля! И така се отплеснах, че писах, трих, съкращавах и пак трих, изобщо не смогнах да го докарам до прилично кратък вид и реших, че може би ми трябва направо отделна тема.
Ти казваш, че чувствата са водещи, нали. Аз също мисля, че са важни, как без чувства. Обаче. Убедена съм, че чувствата не притежават нужната дълбочина, за да бъдат любов още веднага на момента, в който се появят. И повече даже - смятам за абсолютно нередно една емоция, независимо колко е силна, да се кръщава любов на втория ден и съответно на това наличие на чувства да се разчита за бъдеще заедно. Половината народ твърди, че любовта била като гръм. Удря те право в сърцето, директно разбираш, че това е Любов и че това е Човекът. А другата половина не познава подобно случване и не вярва в него. Та вероятно втората половина, включая се моа, сме тези, за които има значение какво ще научим за другия по пътя от първите чувства до любовта. Не знам дали ме разбираш. Прав си, че е грозно партньорът да се избира поточково като стока. Клавиатурен спорт е изреждането на космически изисквания в интернет. "Щом имам високи претенции, сетете се, че аз самият не съм кой да е". Но наистина има неща, различни за всеки човек, които не би могъл да преглътне във връзка. Не казвам, че партньорът е продукт с техническа спецификация, по която да се мери "подходящността" му, само казвам, че със сигурност съществуват неща, които биха спънали развитието на чувствата до любов. И логично след някакъв вече получен свой опит, човек е наясно за него кои са. Дори да не са страшни претенции, все пак достатъчно прецакващи бъдещето. И честно казано, предпочитам да ги има предварително, вместо да се разчита само на чувства. Точковата система е обидна когато се сложи на масата, но ако не се сложи, не значи, че я няма, а при "бавнолюбовните" просто не се стига до любов без да се премине системата. Пак не успях да го направя кратко, но ще ме извиниш.
Редактирано от Бeзcъннa на 10.08.10 21:41.
|