|
|
| Тема |
 Re: откачено ли е ? [re: kanikani] |
|
| Автор |
indra (macondo) |
|
| Публикувано | 29.07.10 11:11 |
|
|
|
откачено - в никакъв случай. звучи точно толкова средностатистически, колкото и другата гледна точка, а нагласите на населението май се разпределят почти по равно между двата варианта. усешането за Нещо Не Ми Е Наред по-скоро идва от среда, предпочитаща по-скоро едната гледна точка.
защо половината са нерешителни (бягане като подплашен добитък по-скоро описва реакцията на не толкова осъзнато фокусиран върху семейството човек погнат от решителна жена ) е вече друга тема.
мен ме притесняват няколко неща:
- завинаги е твърде дълго време
на теория всичко се случва и заедно-то е до настъпване на някакъв непреодолим форсмажор, но самата идея, че следващите 30 или 40 години ще се будя до един и същи човек, че ще правя секс преобладаващо с него и че това ще е животът ми леко ме стряска;
- липсата на обективни критерии
от известно време съм в голямо чудене дали да заживея с един младеж или да го зарежа. чуденето не е понеже не го харесвам, а защото знам, че любовта си отива рано или късно, но нямам никаква идея как да преценя дали е подходящ за съвместен живот. "трябва да го почувстваш" казват познатите, но това ми звучи като колосална глупост щото днес чувствам едно, след година вероятно друго и някакси ми се струва, че трябва да има начин да се прецени отвъд моментните емоции, но инструкциите как става това са се затрили някъде...
- илюзията на безкрайния избор
повечето хора са убедени, че имат безкраен избор - на начини на живот, на места, на партньори. не зная от къде идва това убеждение, но човек е затворен в собствената си кутия от нагласи, места и ограничени контакти, които с годините се стесняват все повече и изборът - безкрайният такъв - се оказва все по-трудно реализируем. конкретиката на живеенето, обаче, като цяло пречи на обобщения поглед...
такива работи, според мен...
Редактирано от indra на 29.07.10 11:13.
| |
| |
| 
|
|
Re: откачено ли е ?
