|
|
| Тема |
 Re: Революция [re: Petite_Princesse] |
|
| Автор |
Бeзcъннa (distance) |
|
| Публикувано | 24.04.10 20:31 |
|
|
|
Нали знаеш приказката за искането и моженето и за щастливия съвпадък по едновременността. Когато можеш да скочиш, не ти се ще. А точно когато въобще не можеш - много ти се иска.
Промените вътре в човека според мен се оформят бавно и макар да може крайният резултат да излезе революционен спрямо началото, процесът е по-скоро незабележим. Резките личностни промени се случват предимно принудително, под истински натиск и при нужда, а не заради случайното хрумване, че ей така "трябвало" нещо да се промени. Ако наистина трябва - променя се. А трябването е принуда, необходимост. Промяната изобщо не задължава човека да променя себе си, достатъчно е щом не се чувства добре, да промени нещата наоколо.
Относно по-прозаичната част с натрупването на работа и неискането да я свършиш - спокойно. В такива моменти аз просто си правя кафе. И сядам! Мисля кое след кое и за колко време ще стане, правя списък да не изпусна нещо и решавам час за старт, в който да се изритам. След като планът е вече готов, до часа за излизане мога само да пуша и редя пасианси. Ако някой/нещо ми наруши тоя ритуал на забавяне, има голяма опасност да се панирам. Направи си план, премисли го хубаво и го следвай. От напрежение и страх, че нищо няма да свършиш, ще се умориш повече, отколкото ако просто го свършиш.
| |
| |
| 
|
|
Re: Революция