Виж. Имам наистина, ама наистина много богат опит от контакти с хомосексуални хора. Моето виждане е, че адски малко от тях са наистина щастливи. Искам моето дете да е щастливо, ти да не би да се съмняваш?! Но да призная някакво право на дъщеря си е едно, а да повярвам, че определен избор може да й донесе реално щастие, е абсолютно друго. И наркоманка да стане, вероятно ще ме убеждава, че й е добре. Но аз няма да повярвам в такова щастие. Все едно да вярвам на сестра си, че е щастлива с оня тип, дето я бие, няма начин просто. Подчертавам - не е ясно ще си развалим ли отношенията или не. Единствено ясно е, че тръгне ли ми с тезата, че съм длъжна да приема щастието й, ще трябва да преживее справедливия ми гняв и бая да ми доказва кое как е. Първо трябва да се убедя, че нещо наистина съществува, за да тръгна да го приемам. В случая /връщаме се горе/ опитът ми говори, че нещата в онзи свят изключително рядко са така розови, както се представят.


- - - -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите