Сефте чувам такива истории, звучат отвратително.
За по-горното мнение, относно това, че родителите го допускат, тъй като ми е още що-годе пресен моментът с възпитанието ми, смея да твърдя, че с родителите ми се виждахме за около 2 часа дневно през седмицата (училище, работа, блабла, и то станало 20 часа). И ако от мен беше станало някакъв боклук, те щяха да имат най-малката вина, защото средата ми влияеше много повече (чисто времево бях повече с други хора, отколкото с тях) отколкото те. Кофти истина, ама истина :)
Но доста се отклонихме от темата. Аз просто твърдях, че (ПО МОЕ МНЕНИЕ!) родителят трябва да приеме партньора с който детето му се чувства добре. Никого не убеждавам в правотата на това твърдение, просто лично мнение :)

Antes muerta que sencilla