Еееееех, казваше ми Питонски навремето - не бегай след събитията, а ги предизвиквай. Като те водят събитията, нямаш избор и се наместваш по тях, а ако ти предизвикваш нещата, другите ще се водят по теб. Да ме прощава, ако надникне и не съм го съвсем точно цитирала, но често си спомням това. Мога да завирея навсякъде и във всичко и да съм добре. Но не ме бива да скачам и аз да променям. Логиката за правене на интересно, за да си крачка напред ми е непонятна. Специалист съм по наместването и не се оплаквам. Животът се случва всеки ден, харесва ми да се изненадвам, с реакциите си се гордея, какво повече. На кой му пука дали ближеш рани, освен на най-близките. Ближеш-ближеш и пак в маратона. Често се усещам омърсена от днешния свят, но не мога да живея вчера, нито утре, така че все някак се вмествам. И щом мен ме има такава, каквато съм си, значи трябва да има и други. Дори в зависимост от настроението мога да докажа искрено и обосновано как светът е прекрасен! В действителност не вярвам, че е, но приемам, че онова глобалното, дето го искам, просто няма да стане. И си гледам моя мъничък свят. Кой беше казал, че за да спасим света, е достатъчно да спасим един човек? Спасявам себе си и надявам се, хората около мен. И това е достатъчно.

Какви са тия принципи като магистрала? Че ми стана интересно. Прозвуча.. кхм-кхм, как да кажа - някак безпринципно. Такива разтеееееегливи принципи обрисува, че се чудя какво имаш предвид.



/За следващия път - Упадъчен, да не мисля, че си имал предвид ОТпадъчен. Не че за случая не са подходящи и двете.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите