Като се замислих, с моите приятелки често си казваме "не те разбирам". Явно не се дразним достатъчно, иначе да сме се избили.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз приемам за нормално един човек да не може да схване напълно какво му е на друг човек. Имам приятелка, която колкото пъти й звънна, толкова пъти още без здрасти изпищява как ми се радва и как скоро не сме се виждали и какво правя, та не се обаждам бе - и веднагически почва да ми разправя за нейни неща, аз вися изобщо непопитана защо звъня и накрая всичкото намислено за казване си остава за мен. Но пък ако просъскам "млъкни", тя моментално схваща какви ги върши, грубостта изобщо не ми я забелязва и може посред нощ да хукне да дойде при мен. Та според мен в приятелството въпросът е в харесването му и искането да сте си част от животите, не толкова до някаква еднаквост.

Иначе ми замириса на непорасла сатурновщина, аз нали съм урано-сатурнова твар, та баш усещанията за неразбиране ме бива да ги разбирам. Определено се живее с това, вервай ми. На мен лично понякога изключително ми изнася да не ме разбират.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Просто се успокой, това е. Животът така и така постоянно разделя хората, рано или късно около теб ще останат само наистина близките и колкото по-скоро, толкова по-добре.


- - - -
Не всички тук са луди и не всички луди са тук.