Уелски! Ни тъ разбрах! Мен друго не ме кове, освен ежедневието. Иди тук, иди там, забравям какво Искам докато правя каквото Трябва. Че с времето не се разбирам и вечно за някъде закъснявам, е отделен въпрос. Но си е мой недостатък, а не някви окови. Да знам пък какво следва ми се струва доста досадно - ако знам всичко предварително, никаква емоция няма да вложа в желанията, поне така ми се струва. Логиката пък е съвсем индивидуална за всеки човек - как да ме окове нещо, което не е написано черно на бяло, така че по някакъв начин да ме задължи, та и да му придам смисъл на окови? За избора вече може да се каже, че обвързва - нямаш два живота, за да си избуташ единия път с единия избор и после да минеш на следващия. Но пък си свободен да поправиш /поне в известна степен/ каквото е оплескано и пак няма да е като затвор. Споменах ли, че като цяло не включвам в какви мисли си се метнал?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите