Прочетох темата ти. Две неща фокусираха вниманието ми:
- "Въведох нови методи, че да е атрактивно и за най-отегчените деца.. " да разбирам ли, че уроците, които си преподавала са бли възприемани като филм, в който учениците не участват? Успя ли да постигнеш диалогичност в хода на преподаването? Някак странно ми се вижда едва ли не последната седмица от учебната година да те стресне толкова нивото на учениците - през другото време не го ли забелязваше?
- "Дайте му да препише един урок"- беше препоръката за ученик ( в 10кл), който се появява веднъж на месец, за да се оформи оценка 'добър'. Не е по-различно положението в общинските и държавните училища. Особено откакто се въведоха т.нар. "делегирани бюджети". Борбата е за всеки ученик - не да не бъде "изпуснат" от училище и да получи добро образоване, а да може да училището да получи полагащата се издръжка, съгл.държавните стандарти. Та в тези училища не само с отсъствията и с оценките се правят компромиси, но има и още една тенденция - изкуствено занижаване на оценките в края на 7 и 8 клас, та кандидатстващите другаде деца да не бъдат приети, и завишаване оценките на абитуриентите, та после да се афишира статистиката за отличната успеваемост при кандидатстване във висши учебни заведения.

Споделяш неуспехи с някои от учениците си... а сигурно си успяла други да мотивираш и да посещават часовете ти не само защото се налага... Няма професия, която да не те кара да се съмняваш ти дали си за нея и тя дали е за теб... По-страшно е когато учители вървят по утъпканата пътека на рутината и не се съмняват във себе си - тогава упрекът им е единствено към родителите и учениците, няма и следа от съмнение във собствените м метод на преподаване...
Отдавам постинга ти като протест срещу натиска на директора и като умора в края на годината, затова ти пожелавам прекрасна лятна ваканция и наесен с нови сили и без следа от сегашното огорчение да работиш с много повече удовлетворение.