Изчезне ли неприятното усещане, забравям за проблема, а той си остава. Глава ме боли ако работя повече от 12 часа на ден. Мога да си тръгна навреме или да пия аналгин. Опитвам се да слушам тялото си.
Нямам време и търпение за обходни маршрути. Като всеки човек съм имала и имам ужасни страхове, докато не се изправя срещу тях. Досега никой от тях не ме е убил, но чувството от преодоляването е невероятно. Победа над себе си.
И да, близките ми ме смятат за крайна, но на мен ми харесва. Все едно летя. "Перверзията" сигурно е пристрастяване към адреналина, стимулиран от страха.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите