|
извадка, в която никой не се намира.
Конкретно:
Аз лично не желая никакви картички. Поздравителни картички използвам само служебно. Това е дистанциран поздрав. Ни бих желала дистанциран поздрав от мъжа до мен. Вметнатият коментар за фалирането на пощите е като изводът, че софиянци са възпитани, защото са родени в София.
Ризи не използват и не са използвали всичките ми гаджета досега. Аз също не нося ризи. А и няма правило, че само в 6 сутринта ризите се изглаждат.
И когато 1 мъж живее сам, той определено си пуска пералнята и определено знае къде са му картофите. Ако след това, когато вече не живее сам, не той, а жената пуска пералнята и купува картофите, то това не означава, че мъжът вече не знае, а явно така са си поставили двамата нещата от живота като двойка.
И до края накратко - извинението не ми помага, а поправянето на грешката директно, не ми трябва да ми се говорят чувства, а да се чувстват, т.е. пак да се случват, децата не обичат да ги питат за училище и оценки и това не сближава, псувам понякога, най-вече когато карам и това не показва максимума на интелекта ми, а минимума, но всяко нещо си има както максимум, така и минимум, а след работа най-често си правя салата, ракийки и си вдигам краката, за да си гледам рахата и като се чуем с приятеля ми, му казвам "айде идвай, че направих салатата" и всичко това ми доставя огромно удоволствие от живота.
И за да насоча изводите, ще напиша последно, че нито аз съм каруцарка, която живее с 200 лева на месец, нито приятелите ми, а напротив.
"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"
|