|
|
| Тема |
 Трябва ли ни...естетика |
|
| Автор |
bipet (досаден) |
|
| Публикувано | 26.09.08 21:37 |
|
|
|
На празни обороти.
Изкусителната извивка на прелестната малка обувчица отразяваше по неповторим начин бавно изсветляващото и толкова мъчително чувство на обреченост. В мен. Обреченост от обезсилената ми воля и томителната сладост на надеждата да видя, дори за миг, в зениците ти рая.
Има свят навън, без значение, със страстите мизерни от бляскаво умение на майсторски ръце. Не искам техните творения.
Остави обувките на двора.
Обичам пръстите ти боси. От там да тръгна с устни, гонен от нетърпеливата вълна, да стигна до безпаметното щастие.
Господи дали не си видение.
Затварям очи, за да си с мен. Не искам да съм сам.
Естетика.
Опитваше се да свали шибаните ботуши, воден вероятно, от тъпото чувство да не изцапа леглото. Не му пукаше какво е точно под ботуша. Долно бутче във Фантастико. Искаше да се докопа по на горе. Малко по-нагоре.
Не се дъpпай, ма!
Чакай, чакай, къде бягаш? Поне.....fani me za shnura. Дано изсветлее бавно в ръцете ... гвоздеят отзад. Виж го как стърчи. Хората бъркат вече, кое му е отпред, кое му е отзад ...на chenille.
Как ли ни се смее Яворов:
Премрежени са небесата сини
Лети звезда отронена в захлас
Благоухаят дремнали градини
Задъхан глъхне сребротъмен час
Няколко думи само..., ако ги знаеш.
Някой от нас, тук, често даваме обещания, едва ли не заплахи, че ще кажем нещо.
Знаем ли думите ?
Поне да се заяждаме…
Слава богу, че все още има по някои/я и друг/а нормален/а, с човешки чувства и думи, да не изперкаме съвсем.
| |
| |
| 
|
|
Трябва ли ни...естетика
