|
Тема |
Чукча и писатель и читатель [re: holi_day] |
|
Автор |
oпaceн (какардак) |
|
Публикувано | 09.06.08 03:24 |
|
|
Преди много години когато учехме уроците по книжките един от любимите въпроси на другарките по литература беше :
- Какво е иска да ни каже авторът .
Реалността е, че нищо различно от написаното не е искал да ни казва. Това което е искал да ни го предаде както послание той вече го е написал. Всичко останало си бяха трактовки на един или друг литературен критик и в зависимост от предпочитанията на другарката ни се препоръчваше този или онзи литературен критик. Всъщност така не се научавахме да мислим, а да зазубряме нечии чужди мисли и разбирания. Важното беше, че другарките така си мислеха, че поне на някого са вкарали някакво знание в главицата му. Всуе. Знания не вкарваха в ничия глава, а само предпочитания, които при различните даскали бяха различни, но всяка даскалица изискваше обезателно да се зазубрят размислите и вижданията, които тя е избрала и предпочела и так както тя е разбрала. Така се получаваше манталитетът на селската даскалица - да рамкира всичко и да се опита да вкара всички в тази рамка.
Определено рамкирането ти е приоритет - влязъл си в него, но защо си мислиш, че и другите са като теб. Не е добре да проектираш собствените си мисли или чувства върху другите хора. Многообразието на природата е винаги много-много по-голямо от твоите мисли и разбирания. Това че имаш подобни мисли си е лично твоя работа, другите ще прочетат и ще си направят заключение, но в никакъв случай няма да е като твоето виждане. Такава унификация нямаше нито дори при фашисти, нито дори при комунисти. Единствено тя съществуваше само в романите на Оруел (дори и там имаше разлика - "Всички са равни, но някои са повече равни" - Свинската ферма)
Още повече пък съжденията ти за личности като мен, които такива личности като теб изобщо не познават, но се опитват да проектират и да им съставят портрети, наистина изглеждат прекалено жалки и смешни. Дори почувствах как си се опивал от собствените си съждения. Тщестлавието е много голям грях, затова не си го слагай на сърце, още повече за личност като мен. "Летай иль ползай, конец известен: все в землю лягут, все прахом будет..." Ех, бедняга.
|
| |
|
|
|