|
явно желанието ти за промяна на живота ти е само на думи.
Съжалявам, че не звучи проятно, но е така.
Когато раждах за първи път, бях убедена, че майчинското чувство идва в момента на раждането - ей така, изсипва се от някъде или пък се затварят някакви вериги в мозъка и хоп - майчинското чувство потича. Когато родих започнах да търся из себе си за наличието на това чувство, а то, проклетото, не се появяваше. Тогава даже казах на глас "Горкото дете, ще расте без истинска майка". Акушерката умря да се смее и ми обясни простичко, че умението да бъдеш майка в истинския смисъл на думата се учи с времето.
И при тебе е точно същото, защото независимо колко книги си прочел, не си осъзнал една проста истина, която се размятква като клише насам-натам, а именно: за всяка промяна се изисква време. Не съществува такова нещо като промяна за една секунда - прочела съм "как да бъдеш егоист" и хоп - станала съм. Дори ей тоя компютър е бил купчина желязо преди да го настроя да работи както аз искам (и пак ме изненадва понякога).
В отговор на:
ами хубави, верни съвети, но прилагайки ги ставам лицемерен, усещам, че лъжа хората бягайки от личността си, че не съм естествен
Ей за това точно ти говоря. Кажи ми как като прилагаш съвет за да се промениш можеш да бъдеш същевремено самия ти? Нали това е целта - от сегашното "ТИ", с помощта на съветите, да станеш "ТИ" каквото искаш. Т.е. трябва да правиш нещата от съвета, който си харесал, докато това стане твоята същност, докато го правиш машинално и докато предишното "АЗ" е заменено с новото "АЗ".
Иначе си обречен да си стоиш на същото положение за винаги.
Моя съвет (визирайки заглавието, а не финала на постинга) е да погледнеш на "преобразуването" си като на проект.
1. Във фаза feasibility определеш какво е постижимо за теб (примерно да докоснеш момиче),
2. Набелязваш детаилни мерки как да го направиш
3. Имплементираш т.е. изпълняваш мерките точно по плана (е,леки отклонения са възможни)
4. Във фаза Going live докосваш момичето и
5. Не забравяш в никакъв случай най-важната фаза stabilization на проекта т.е. въпреки първите неуспешни опити си твърдо решен да успееш и нанасяш малки корекции докато се получи
В отговор на:
ИСКАМ .... ДА БЪДА УВЕРЕН В СЕБЕ СИ И ВЪВ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ СИ,но неее....
......
Мисля си,че хората ме мислят за темерут, простак,сухар......малко говоря...
Ахааа, какво ти липсва? Самоувереност? Мдаааа, я сега погледни думата и й направи разбор (учили са те по български). Думата се състои от две части само и увереност, нали? Че кой ще ти я даде тази самоувереност бре? Ако търсиш увереността на хората в теб, това няма да е самоувереност, а нещо съвсем, съвсем друго.
Когато аз казвам на някой (примерно на моето Слънце), че съм уверена в него, аз му давам моята увереност до толкова до колкото това е добавка към неговата собствена самоувереност и мога да му помогна само и единствено когато той започне да вярва в себе си, когато ТОЙ си каже примерно "да, това, което направих й хареса, значи го мога, самоуверен съм, че й доставих удоволствие".
Колкото и да е клиширано, все пак е истина, че човек трябва да вярва на себе си. Дори и в началото вярата да няма покритие. Стария постулат, че количествените натрупвания водят до качествени изменения, е важен и тук - количественато повтаряне "аз вярвам в себе си" ще доведе до качествено изменение на не-вярването във вярване (в случая с момичето многократното повтаряне на "аз мога да я целуна" ще се натрупа и ще доведе до "аз я целунах" )
Редактирано от Smile на 11.01.08 11:42.
|
Мдаммм [re: STAMMER]
Мдаммм