|
|
| Тема |
 Уфффф |
|
| Автор |
umbrella () |
|
| Публикувано | 07.01.08 22:06 |
|
|
|
Гадно ми е. Тва е положението
Обективно и субективно ми се сливат. Направо съвсем се изгубих вече....между моето и чуждите мнения....хората емоционално говорят неща, които не мислят. Но съм на такъв етап, че всичко попивам и съвсем се обезверявам - не относно себе си, а живота. Въобще. Сега трябва да се надъхам, за да направя толкова много неща, които не биха ми били трудни преди....принципно имам толкова много енергия и ентусиазъм...имах. Преди. Ей тва ми е проблемът. Сравнението. И мисълта, че не си струва, прагматичната мисъл, че няма любов, няма истински приятелства, няма нищо повече от егоизъм и егоцентризъм, и използване.... Не е да нямам приятели - имам някви там.... Не е да нямам възможност - аз не искам, т.е. на теория искам, но на практика не искам любов, не искам да се занимавам с никого..... Уча нещо, с което мислех да помогна на себе си, а и исках да съм полезна, да помагам на хората - в моменти като този си мисля "Майната им на хората, на всички!".... Всичко сякаш ми е далечно - собствените ми желания, мечти /хаха!/ не ги чувствам вече. Само си представям безчувствени дни, месеци, години....в усилия да подобриш нещо в себе си или света....безсмисленото усилие да живееш на този свят, който е такъв абсурд сам по себе си - толкова радост и толкова болка....а радостта не е истинска? Умора ли е, химична реакция в мозъка ли е..... но щом нещо не е и никога не може да бъде изцяло съвършено тогава за какво ми е, за какво изобщо е? Ако не е идеално, ако не е the best..... нищо май за мен няма смисъл.... всичките тези усилия и болка са за едното нищо.
| |
| |
| 
|
|
Уфффф
