Три деца сме.Сестра ми се връща от чужбина за около 20 дена.Тогава нас с брат ми ни забравят и тя е нещо като "богопомазана".Пред нея ми се отправят укори,забележки,а аз и брат ми тичаме по болници и лекари...Като си замине пак съм най-добрата.Тази година малко след като си замина,баща ни почина.За около година редица медицински светила успяха да допуснат недопустими грешки и си отиде човечеца в мъки.Беше страхотен човек - нещо,което не мога да кажа за майка си.Тя успява да изкара звяра у мен.Така клъвва,че чак месо къса.Преди се въздържаше заради татко,но сега...край на ограниченията.Гледам да се виждаме по-рядко.Може би след време ще ми липсва,но сега често се налага да се въздържам да не стане белята...Всеки път си казвам "вече няма" и когато се видим пак същото...никое добро не остава ненаказано

прави каквото трябва,да става каквото ще.