|
защото аз имам някакви проблеми. така се случи, че имах много време да стоя вкъщи и да мисля по тях... имах кризи, панирах се - става въпрос за проблеми на мой близък, не знаех как да помогна. общо взето - чувствах се зле.
и сега идва вълнуващата част за "приятелите" принципно рядко ги търся, почти винаги те ме търсят и знаят, че съм такава. сега обаче ми дойдоха в повечко "безсъниците в Сиатъл" само че без Сиатъл ъф корс, та... звъня, и моя милост говори нещо сериозно /мисля си, че е сериозно/, при което ми отговарят с разни майтапи. имам нужда просто да слушам някой как говори, за да не бъда сама с мислите си, че много страшно става нощем, обааааче нищко такова не се получава. на другия ден - отново. после - пак. и си мисля, аджеба, не може ли някой да се досети, че щом го търся, значи си има причина? и защо всички си мислят, че нямам проблеми, може би защото не умея да споделям и никога не съм го умеела. може би защото съм свикнала да омаловажавам нещата и да ги иронизирам. да търся смешното, но понякога такова просто няма. и човек има нужда да не е сам, а аз знаете ли какво правя - точно когато имам нужда от някого съм винаги сама. оттеглям се, затварям се в себе си.
сега разбира се, щом пиша това значи нещата са на добре и вече нямам такава нужда - малко по-спокойна съм след консултация с лекар, но въпросът е - бъдете по-внимателни към приятелите си и хората срещу вас, не всеки може да си казва какво му има, но има сигнали чрез които търсят вашето внимание, може би не за да споделят нещо, но имат нужда от вас, просто от присъствието ви, от познат глас, от нещо, което да ги разсее - знам, че всеки си има проблеми, но мисля, че може повече да се вглеждаме и в човека срещу нас. а споделените страхове, знаем, губят от силата си.
много щастие и здраве ви желая на всичко и много любов за Коледа, винаги съм вярвала, че снегът измива света и всички сме по-чисти, по-добри и малко по-близки:)
I know I'm selfish, I'm unkindРедактирано от lullaby на 21.11.07 16:56.
|
умеете ли да споделяте?
умеете ли да споделяте?
