Невъзможно.
Дали си луд или светец?!
И в двата случая не си...
обикновен човек.
Да уловиш мига,
когато
пеперудата махва със крила
и когато
капката роса се отрони
и просветне като падаща звезда,
когато
звукът от пуснатата струна легне
тихо -
там някъде,
там, където е сърцето.
А през това време,
около теб,
бавно
и сякаш равномерно
се свива на цинизма бронята желязна.
Безразличието, непукизмът и студенината,
с мръвешки стъпки,
нелепо
напредват към теб
бавно и неотклонно -
като тълпа зомбита,
срещу самотния стрелец от някое РПГ.
И достигайки те
емоционалният ти живот
почва да изтича.
Но няма алерти,
не мигат червени кръстове,
нямаш емърдженси сървайвъл кит.
И поглеждаш
със студени очи
наоколо,
а в далечината
чезне напев от депеш мод.
Нямаш рестор пойнтове,
нямаш сейв.
Имаш себе си -
студен дух в празно тяло.
Спасенито
е
мъглява
и очевидно неясна
работа.
Когато ме налегнат такива мисли,
чета приказки
и гледам "Снежанка и Седемте Джуджета".
Невероятна сила е
да бъдеш дете.
Светът
е
прост и ясен.
Няма ги лабиринтите
на табута, норми, "ако" и "понеже".
Цинизмът
пада
като стара змийска кожа.
И чака.
Зловещо.
Знае, че неговото време
пак ще дойде.


П.П. Само да питам ко е РПГ? А "алерти"?