Кофтито в тази ситуация е, че всяко ново влюбване носи със себе си усещането, че в момента преживяваш най-специалната любов на света - такава, каквато никога преди не се е случвала не само на теб, но и на никой друг. А когато той дава поравно на теб и на жена си, някакси това не изглежда като да те обича наистина. Желанието да си единствен често върви с влюбването. И когато се оказва, че не си, човек почва да пита "а има ли го тогава това влюбване въобще"?
И наистина - когато си влюбен, забелязваш, мислиш, дишаш само за един човек - този, в когото си влюбен. В този случай едва ли може да се говори точно за това.
Избери сама дали можеш да направиш компромис със себе си и да е с теб донякъде или не.
А някои хора са способни да "обичат" няколко души наведнъж. На това те му викат обич. От моя гледна точка е друго, но това, разбира се, е защото аз съм друга.