Не, беше ми самотно докато се опитвах да стана част от някоя компания или дори да търся общуване с отделни хора, извън тесния кръг на онези, с които се познавам отдавна. Това беше в училище и университета, с времето ми стана ясно, че човек може да е най-самотен когато е сред хора и част от тълпата и най-малко когато на километри около него няма жива душа. Затова и в последните години умишлено търся втората ситуация. В ежедневието си извън работата в онзи "прекрасен" град, набеден за столица, общувам с двама човека, с които се срещам за по два-три часа месечно. Тази асоциалност е до такава степен вкоренена, че не мога да си представя друго състояние. Не съм я избирал, така се случи, затвърди се, свикнах с нея и нямам проблем. Не мисля, че е повърхностно, ако обаче е заблуда е достатъчно пълна и ефектна за да не искам да се отърся от нея.
Важното е човек да запази чувство за хумор в черногледството си и да се чувства удобно с това, което е и което не е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите