|
отлагам. като че са ме вкарали в някакъв филм, а се чувствам все едно лъжа. не искам така да продължавам, но отлагам. отлагам, защото знам какво трябва да направя. имам нужда от време, но нямам време. никога не съм умеела да се отделя от действителността, но чак пък толкова тя да нахлува всеки миг... не е било чак толкова никога. вече и сънищата ми са съвсем обикновени, все едно и също, едно и също. и знам, че трябва да действам, обаче знам и какво ще загубя. а никога не съм умеела да лавирам. изморително и безсмислено. сега смисъл има, но желание като че ли няма. значи край. в ситуация на изчакване - ужасно е. започваш да се лишаваш от хубавото, но още не си отблъснал лошото. и какво - когато доброто съвсем изтече през пръстите ти няма път назад. май това е идеята, а? да остане само лошото, за да го изхвърля без никакво съмнение, без обратен мост. да изгоря мостовете и да нямам друг избор. но да се разделяш с неща, които обичаш... в името на нещо неясно и на отдавна назрявало решение. гадно е. а вече усещам, че и не мога да чакам повече - трябва да действам и ме е страх да не сгреша, защото ако не стане както трябва има два варианта и двата не ми харесват. еми... не знам защо така се чувствам обаче. ужасно е да ти е невъзможно... аз казвам, че уж ей така, без причина, просто се получава, но не е така - аз го правя. и знам, че губя нещо в името на друго. дори в името на това, което губя, аз го губя. защото сега все едно лъжа, аз не го правя, но все същото е. може да е странно, но се усещам като че с всяка моя дума, аз лъжа. и затова мълча. и затова просто ще се оттегля и ще се справя. но ще загубя. и не е сигурно, че ще се справя. мамка му, разбира се, че ще се справя! но от това сега не се чувствам по-добре. липсва ми предишното усещане, състояние, но няма връщане назад, защото първо то си отиде, едва после аз .. мамка му, не мога да повярвам, че го правя. крайно време е.
I know I'm selfish, I'm unkind
|
споделям и записвам
споделям и записвам
