първата ми реакция беше и аз да те "зарадвам" с някоя критика, но като видях как са те насолили някои от другите, се замислих какво всъщност искат (искаме) - това е клуб споделено и ти просто споделяш как се чувстваш.

причините нямат значение. няма "правилни" и "грешни" причини да се чувстваме както се чувстваме, да изживяваме това, което изживяваме.

никога не съм бил в тази ситуация и никога няма да знам какво точно ти е в момента, дали те боли така както мен ме е боляло в съвсем други ситуации. наистина нямам представа. като се питам защо съм се чувствал така, както съм се чувствал, не мога да си дам логичен отговор - някакви неща, които сега ми изглеждат като глупави самовнушения и самонавивания в крайна сметка са ме довеждали до почти физическа болка (а всъщност много по-силна).

така че ще ти повярвам, че наистина пропадаш много зле и ще ти кажа, че не знам как да ти помогна, а и вероятно не за помощ си дошла тук - като гледам доста добре се отбраняваш към обвинителните реплики. мога само да те уверя, че всеки е преживял или ще преживее подобни по интензивност емоции в някаква ситуация и ако това може да е някакво успокоение - не приемай нещата като пропадане, а просто като етап, който ще отмине с времето. колкото и странно да звучи в крайна сметка всичко това дори ще те обогати като личност, ще разбереш повече за себе си и ще имаш по-широк диапазон от състояния, емоции и преживявания, които ще те направят по-дълбок и според мен по-добър вътрешно човек. само не знам дали ще бъдеш по-щастлива след цялата работа - ако съдя от моя опит, не.

поздрави и успех. и ако решиш да споделиш още нещо, пак ще го прочета.