Горе-долу така стоят нещата както го описва колегата преди мен. Само че трябва да добавим, че първосигналната система е присъща на по-простичките хора. За тях процеса, случка-емоция-проблем-решение са поединични случай и нямат нищо общо едно с друго. Някак си ако може и случка да има, и да се знае и одобрява, а ако пък нещо се обърка е хубаво да има кой да го реши... или пък прилага се крайна мярка и се разчита всичко да им е по вкуса. Иначе се получава пародия както в случая. Казвал съм го и пак го повтарям - Вярно е че на любовника, жената не му пере чорапите и ред други неща. Вярно е, че чуждото е сладко по горната причина. Вярно е, че одобрявам това, по чисто егоистична причина. Но няма как да одобря хленченето, когато някой се почувствал лъжец...
п.п. Взема си някой думи назад... Например "простички" да се замени с друга дума по избор на четящия. Нямам намерение да обиждам никого, но и няма как да се даде акъл за одобрение на изневярата в "семейното огнище". Бог сътворил Адам по свой образ и подобие, но кагото сътворил Ева, се убедил че е способен и на повече. Защо разваляте това убеждение...