|
Пиша тук, защото не мога да говоря с абослютно никого за това. А трябва да излея душата си някъде, защото просто ще полудея.... Приятели, познати, роднини - на никого не мога да кажа това което е в сърцето и душата ми. На 33 години съм. Омъжена съм от 12 години за прекрасен човек, имам 2 деца, работа, пари, приятели,луксозно жилище, кола....всичко, което би искала една жена от живота....Но какво се случи? Обичам онлайн игрите - страст са ми. Естествено това ме запознава с много хора. Преди 2 години се запознах с едно момче в една игра и запознанството стана нещо повече....Той е по малък от мен с 10 години и аз се влюбих в него като тинейджърка. Не беше като останалите лигльовци които познавам, говорили сме с него до безкрай за какво ли не - минахме през всички фази на интернет - любовта и накрая се срещнахме... Само веднъж - и беше прекрасно... Лицето му, очите му, устните му, ласките му...Всичко беше прекрасно. Виждах любовта в очите му и бях щастлива...
В крайна сметка съпруга ми разбра , че имам връзка, ако може да се нарече така изобщо... Случайно, заради моя нелепа грешка....Минахме естествено по реда - стотици скандали, обвинения един друг и т.н. Всичко в крайна сметка се успокои. Постарах се да докажа на мъжа си, че това са глупости и че няма такова животно "интернет - любов". Той естествено прояви благоразумие и ми повярва....Не се радвам за това. Излъгах мъжа си за първи път в живота....И при това го направих убедително - като мръсниците.... А не бях такава....Знам, че има интернет любов, защото тя още е в сърцето ми. И ще остане там завинаги. С момчето, което обичам и което също ме обичаше - това го казвам със сигурност, защото го разбрах, когато дойде при мен от 200 км за да се видим за няколко часа, буквално (не мисля, че мъж би направил това само заради един секс) в момента не поддържаме връзка както преди. По понятни причини. Чуваме се съвсем рядко, но адски много ми липсва. Искам отново да ми каже "мило....", искам отново да усетя целувките му, но в същото време знам, че дори и да се случи отново, дори и да се случи още много пъти - той никога няма да е мой, никога не САМО мой. Аз никога не бих разрушила семейството си и изоставила децата си, но трябва да живея със забранена любов в сърцето си...И повярвайте - много боли... Не очаквам някой да ме разбере и не очаквам помощ или съвет от никого, а в същност - и не искам. Просто трябваше да излея душата си ....С всички тези думи - не успях да пресъздам всичко, което е в сърцето и главата ми - там има любов, болка, ревност, страст, гузна съвест, надежда .... Адски съм объркана, а не бях такава, Бях силна и самоуверена, държах живота си в ръце, а сега изгубих всичко това...Сега съм лъжкиня. Лъжа всички около себе си и предполагам и себе си лъжа.....Ужасно е....
|
пропадам много зле....
пропадам много зле....
