И аз съм изпитала това страдание да бъдеш изоставен с дете на 5 месеца. Но при мен не се завръщаше, дори да го срещах извръщаше глава а аз от ужас почти припадах и повръщах..... Сега не си го спомням . Няма нищо,нищо разбираш ли...празнота е сърцето ми по отношение на него. . Сякаш този човек не е съществувал в живота ми. ..А цялото ми студенство е свързано с него. Просто ограби младините ми. Дори не познава детето си...Но така е трябвало да стане. Това е бил начина да се сдобия с пррекрасна и добра дъщеря на която разчитам. А тя любовта- дойде по-късно...и бракът и всичко останало. Любовта може да бъде и много по-силна и всеотдайна дори на 50. Благодаря на господ че се измъкнах навреме от онзи ад. Досега щях да изгния...защото нямаше да мога да издържа на този живот който ми предложи той... Не мисли за него . Забрави го така както аз забравих цигарите. Просто ги изтрих от паметта си и се освободих. Той е отрова за теб а ти трябва да живееш за ради детето и себе си. Има една мъдрост " И ТОВА ЩЕ МИНЕ"