За момента на моето "почти година" ми трябваха приятели да ми припомнят какво е било, толкова беше зле. Просто е минало недостатъчно време, за да прескочиш. Сега съм на етап над две години и съм много по-добре, но още си рева, ако някой някого напуска в някой филм.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Писах ти доста, но по такива теми се изкушавам да говоря за себе си /вярвам в силата на личния пример, а не че държа да се голя особено:-))/, разстроих се и се разколебах. Съчувствам ти. Знам, че ще се оправиш. Сигурна съм, че няма никакъв начин да се завърнеш в себе си напълно същата. Но животът ще те повлече. Върши си работата, гледай си детето, отделяй по някой час за приятели, поставяй си малки цели и задачки за всеки следващ ден, натрупай нови спомени. Така ще струпаш неща зад себе си, които си направила сама и ще повярваш, че можеш да продължиш.

Не е въпрос на чест да страдаш цял живот. Да се оставиш на депресията ще значи да не живееш. Ти там си страдай пак, но задължително живей! Болката ще намалее, а животът ще ти хареса.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

- - - -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите