Re: Живота...... / Контакти / Споделено

Понякога 1 година изобщо не е достатъчна за да преболедуваш някого с когото си бил толкова дълго време, особено ако е първото ти гадже и имате дете.
Затова ти изглежда толкова безизходна ситуацията сега. Това е измамно усещане, но няма как сега да те убеда в това.
Ще мине още малко време, което явно ти е нужно и на хоризонта ще се появи светлина. Понякога дългите връзки те карат да се чувстваш така - като че не можеш да живееш по друг начин, с друг човак , но това е измамно и ще се изненадаш как ще се отърсиш от него. Според някои хора връзката е обмен на енергия и е нужно време, за да се "откачиш" от другия, да станеш отново самостоятелен, което е предпоставката да можеш да се обърнеш към нома връзка. Спри да му даваш каквото и да било- пари, внимание, обич, възможност да се върне. Не забравяй че той е мъж, спечелил те е веднъж без твоя помощ и пак може да го направи ако поиска, не е нужно да го улесняваши не го дължиш нито на него нито на дъщеря си.
Помисли с какво да си повдигнеш самочувствието- фитнес, школа по танци, нова дреха. Толкова време си гледала в един мъж, и дори не си мислила за другите, че с години не си получавала тяхното внимание и харесване и сега сигурно тайничко не вярваш че може да бъдеш и заслужаваш да бъдеш силно и достатъчно харесвана. Просто си си забравила цената и какво е да си свободна да приемаш харесването на другите мъже, а това е нещо чудесно- започни оттам.
И не си поставяй засега цел да си намериш приятел, започни с по-малкото- постави си за цел отнова да ти е приятно да забелязваш погледите към теб и да се наслаждаваш на свободата и ти да им отвърнеш, позволи си да си представяш как някой мъж който се е обърнал след теб и на тебе също ти е допаднал те целува, позволи съ първо да помечтаеш за такива неща, докато не унищожиш чевството че изневеряваш на бившия си. Всичко с времето си.
Много малко хора в днешно време не изневеряват и им е трудно да разберат какво силно чувство е бариерата към останалите мъже и колко бавно и трудно е да я махнеш, дори и когато вече си сама.
Само който истински е обичал, знае колко е трудно да загърбиш жив човек, макар и той да го е направил пръв.

П.П. Познавам една жена, българка, културна и с професия, на която много се възхитих: на 38 г с 3 деца е намерила сили да си преобърне живота има втори брак и четвърто дете.
И най- вече е срещнала мъж,(явно има такива и те също като нас страдат от самотата) който да е готов да я обича такава, да обича и трите й деца. Оценила го е и не го е прогонила въпреки страховете, че може отново да бъде изоставена. Така че - горе главата!!