Здравей непозната.Четох много внимателно написаното от теб.Молбата ми е да направиш същото,защото знам че ще намериш отговор в написаното от мен.
Предполагам че сме на една възраст,разликата е че бившата ми вече жена си вдигна багажа и замина извън страната.От съвместния ни живот имаме чудесна дъщеря,която за моя радост остана при мен.Когато беше на една година,жена ми реши че трябва да прави кариера.До седмата година съм гледал сам малката и нали се сещаш за какво става въпрос.Една прекрасна сутрин жена ми звъни на врата и има претенции за дъщеря ни.Живяхме заедно,опитвахме...какво ли не...но мен ме нямаше....само сянка...без сърце и с изгубена душа.Така още седем години....докато ми писна и казах СТИГА.Но това не е всичко,тя пак замина,пак останахме двамата....все едно никога не е имало трети при нас.Естесвено...и аз искам човек до себе си....намерих я...случайно....запознах ги....дъщеря ми...беше впечатлена,моята приятелка също...трябваше и време да разбере че аз съм я отгледал и на колко неща съм я научил.Влюбихме се...лудо...изгарящо...не бях изпитвал такава обич,тя също...можехме да преобърнем земата когато бяхме заедно....усещахме се от разстояние...бяхме като близнаци....и всичко това защото беше споделено,истинско...обичахме се и осмисляхме това...Докато един ден....се замислих..."ами ако и тя тръгне"....и това ми беше грешката.
Сега сме разделени.На 500км. един от друг.Още се чуваме....но болката е огромна...и при двамата....Всеки се надява пак да се съберем....но трябва време...Още се усещаме...днес и се обадих и я питах защо я боли главата...моята се пръскаше....призна че ме сънува всяка вечер....

Сега съм сам.Дъщеря ми е на почивка.Бившата ми жена е зад граница.Приятелката ми е далеч от мен.
Но въпреки всичко...ще се боря...няма друг начин....за мен...само напред.

Ако срещнеш човека които може да те "грабне",остави го да го направи....защото моя непозната,кръстопътя на който си застанала не е мястото на което трябва и можеш да живееш.