|
|
| Тема |
 Живота...... |
|
| Автор |
miss_you (непознат
) |
|
| Публикувано | 24.07.07 20:34 |
|
|
|
Животът е сложно нещо и колкото повече се замисляме над него толкова по-сложен става. Обаче понякога дори и да не искаме да мислим мислите ни нападат и няма как да ги отблъснем.
Искам да споделя нещо и се радвам че има с кого. Тук в нета анонимността и нещо много хубаво защото пред друг каквото и да споделя ще го чуя след това в друг вид.
От известно време се чувствам нещастна. Живота ми е много объркан в момента. Но на кой ли не е. Но всеки си мисли, че неговият е най-сложен. Човекът с когото живях (ако може да се каже, че съм живяла) ни изостави – мен и дъщеря ми. Имали сме много моменти заедно и добри и лоши. Не искам да сравнявам кои са били повече. Винаги е пренебрегвал нас заради приятелите си и нощните запивки. Не се бил находил. Това е оправданието му. А междувременно аз гледах детето, ходих на работа, учех, помагах на родителите му, с които живеехме. И понеже винаги прощавах сега съм най-лошата. Сега съм объркана. Той живее някъде с някой но никой не знае къде. Появява се за 1-2 часа на седмица за да види детето, ако може да измъкне пари от мен и пак изчезва. Телефонът или му е изключен или не го вдига. Не може да се разчита на него. Много хора казват че той е глупак, за да изгуби жена като мен. А всъщност на него не му пука от нищо. Ама наистина от нищо. Той никога не е имал семейство, не е отгледан с обич. Той нищо не е видял хубаво за да го даде на неговото семейство. Опитвала съм се да му го покажа, малки изненади, романтични нещица. Винаги съм била зад него за всичко а сега съм като ненужна вещ. Сама и пребрегната. Може и аз да съм правила грешки но никога не съм пренебрегвала интересите на семейството ми. Никога и няма и да го направя. И като си помисля само- това беше първото ми гадже. От 16 години го познавам- това е половината ми живот. А още го обичам и да ме пита човек защо ли. Искам да сложа край но не мога, все се надявах че нещата ще се оправят, а те вместо това се влошават. Човек живее когато обича. Знам че няма да срещна друг човек. Аз съм се затворила в себе си . всички казват че не познават по-силен духом човек от мен. Но вътрешно съм слаба и самотна. На никого нямам доверие. След толкова много лъжи вече не вярвам на никой. Дори и да се появи някой който иска да бъде с мен- толкова бързо мога да го разкарам, както никой друг. Имам стена около себе си. Никого не допускам. А толкова много искам някой да обичам, и той мен. Детето ми ме разбира, не е малка, осъзнава нещата. Не иска да ме гледа нещастна и самотна. Но няма друга алтернатива. Не мога да я лиша от времето и което трябва да бъда с нея, за да бъда с друг човек. Приятелката ми се разведе и сега живее с друг, тя с нейното и той с неговото дете, повече от семейство са. Но аз знам че на мен няма да ми се случи. Все едно че изкупвам греха на някой друг. Така се чувствам. Живея с детето ми. Сами се справяме за момента. Имам работа, която харесвам. Здрави сме. Знам че това са хубави неща но не мога да им се порадвам. Сърцето ми е празно. Изпадам в кризи все по –често. Все си мисля за мъжа ми, този ,който не ни иска, защото сме му бреме. Макар че винаги е живял на гърба ми. И сега не знам какво да правя с живота си. Нямам път накъдето да тръгна. Като в кръгово кръстовище съм. Няма изход. А всъщност съм млада, красива, успяла в работата си. Всички ме сочат за пример, а всъщност- аз искам да имам пример за себе си. Нещо което да ми даде сили да продължа и да намеря пътя си. Знам че има много хора като мен. Но те явно са непукисти и лесно излизат от такива ситуации. Искам и аз да излезна от дупката в която се намирам. Вече почти година а аз не мога да се съвзема. Боли ме много, но нищо не можеш да направиш когато си пред свършен факт. Много дълъг постинг стана. Дано не съм отегчила читателите му. Исках само да споделя, колко ми тежи.
| |
| |
| 
|
|
Живота......
