|
|
| Тема |
 Има дни |
|
| Автор |
lnfinity (Shadowchaser) |
|
| Публикувано | 12.07.07 16:44 |
|
|
|
В които всичко върви напук и на кестерме. Каквото може да се осере се осира а каквото не може се оплесква до степен на неизползваемост. Ръцете ти пречат лактите се подбиват а ако се отървеш само с навехнат глезен е жив късмет. В главата е кухо а в корема има латиноамериканска революция. И идва интересния въпрос - следва ли от това че човек трябва да се тръшне и да мре трябва ли да го избие на хамериканския тип (кат ша мра поне ще взема повече хора с мен за компания) или да се сгърчи в ембрионална депресия? Не мога да намеря отговор на подобен въпрос. Считам се за кофти човек защото понякога ме избиват немотивирани пристъпи на желание за агресия искам да хвана картечница и да стрелям докато труповете закрият мирогледа ми а кръвта се отича с весело Галина бланка бълбук бълбук. Или да съм пилот на боен хеликоптер и с кеф да полея с напалм някое гадно гето пълно с хора незаслуващи да живеят а после да ги донадупча като игра на Bloody Day Понякога ме хваща страх от ножове защото просто ме засърбяват пръстите да ги забия някъде в нещо. Пък като видя моторен трион направо бягам щото ангела ми и без това е слабичък И интересното е че всичко това се случва едновремено със желанието да помогна на някой да се възхитя на нещо хубаво и да се умиля от котарака който сутрин ми пее под балкона белканти и канцонети от цикъла Гладен съм. Не знам какво да мисля за себе си - чудовище ли съм суперегото-ми ли се е нагледало на твърде много бате Арни или просто ми е скучно? Не съм сигурен че човек трябва все за добро и хубаво да мисли. Но пък от друга страна не е ли по-добре тези неща да си играят в ума отколкото наяве? Впечатли ме изказването на Мерилин Менсън за превъртелия кореец убил там куп народ - Просто е трябвало някой да го изслуша. Благодаря за вниманието
| |
| |
| 
|
|
Има дни
