Добре де, щом е безплатен съветът ти, ето и моята история:
Аз съм един средностатистически български мъж, който не може да се пребори с така наречения "синдром на средната" възраст при мъжете. Имал съм много жени, но напоследък искам повече и повече. Не мога вече да се владея! А не искам да си скапя семейството, защото ще ми е за трети път. Лошото напоследък е, че "хвърлям око" на приятелките на жена ми (особено на една от тях - едрогърда,червенокоса, стройна, със стегнат за годините си задник). От една страна ми се иска да живея (иначе казано да я имам тази жена, защото на мъжете дарбата, не зная дали се досещаш, е временна и с възрастта параболата бавно, но сигурно се приближава към абсцисата в координатната система), а от друга страна - имам морални задръжки - сещаш се - жена, семейство, деца... Та тази дилема е единият ми проблем.
Другият е жена ми, която вероятно изживява същия синдром, но прилежащ за нейния пол. Разцъфтява жена ми напоследък (а зная, че не се дължи на мои комплименти или пък на други работи от моя страна в кревата - нали се сещаш?). Не съм глупав за средностатистически български мъж и съм сигурен, че ми изневерява. А аз май още я обичам. Семейство ли е това, питам те?
Какво да правя? Да опитам да поговоря с жена си като с приятел? Да споделя проблемите си с нея и да опитаме да ги решим заедно? Да си гушна червенокосата, пък каквото ще да става, защото животът е кратък? Или да си бия камшиците и да отпрашвам да бера ягоди на Острова, че чувам там закъсали с прибирането на реколтата?
С уважение. Благодаря за съвета ти предварително. Ще го спазя, само ми го напиши.

"Животът ни е като дъх на бизон през зимата".