Здравей. Ако съдя по ника ти, сме на едни години. Аз от година съм разведена, съпругът ми ме напусна преди малко повече от две. Дъщеря ни тогава беше на седем.

Не ми хареса, че на един непознат номер се връзваш, ноооо иначе - неприбирането си е неприбиране. Не му прави скандали. Да се разнообразява навън е едно, а да те намрази - съвсем друго. И не питай дали ти нещо си сбъркала, така твърде удобно ще го убедиш, че ДА, причината си ти и после има да се гънеш да му влизаш в положение как той горкият просто се спасява. Та и излишно да се комплексираш, че едва ли не не си достойна за принца. За мен при положение, че ти се цупи и ти пробутва теории за "негова си работа", ако ще при първите си 5-10 нощни липси да е бил само с приятели на почерпка, понастоящем в комплекта му задължително има жена. Съжалявам, ако те разочаровам. Вариантите, които имаш, са три. Подчертавам, че изказвам само личното си мнение. Едно - правиш се на утрепана и си най-милата и най-добра, влюбваш го в себе си до степен да се чуди какво е намерил пък толкова в другата и да си седне на гъза /това е системата за оцеляване на моя брак до десета година и ни най-малко не съжалявам/. Две - изнервяш се безкрайно, разправяш се и си печелиш единствено той да повярва, че "мамка му, верно съм голям тъпак да се оженя за тая вещица, другата е направо върха, я да си живея живота" /което се случи когато моят мил се усети адски сигурен в мен, съобщи, че е влюбен и се изнесе, но като връх на наглостта посегна да ме изнуди да му дам и детето, чак тогава ми кипна и пуснах молба за развод/. Три - ти знаеш, че я има другата /или другите/, той знае, че ти знаеш, държите се за детето, понасяте се добре, всеки прави каквото му е необходимо и си карате така, с хипотеза да насочите желанията си един към друг /което не бях достатъчно хитра и безчувствена, за да направя и за което също не съжалявам:-))/.


Ела в клуба на разведените, ако искаш. Прекалено позната е ситуацията, поне между повече препатили хора и принудена вероятно да обясниш и премислиш повече, ще стигнеш до какво най-силно искаш. Някои хора поставят гордостта на първо място. Други вярват, че любовта заслужава да се жертва гордостта, която води до разруха. Но си обещай много сериозно НИКОГО да не слушаш!!! Всеки решава абсолютно сам за себе си, всеки случай и всеки човек са напълно отделна вселена. И всеки има своя си живот и своя личен опит зад гърба, не твоя. Хубаво е човек да си представи как остава сам и как би се чувствал от това. Само като жест на отмъщение не бива да се предприема нищо. Това пак според мен.

Пиши, по-хубаво се мисли в компания.

- - - -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите