Няма да се разберем така! Тормозът е категорично в гледната ти точка. Гледай сега ситуацията:

- При мен винаги и постоянно нещо се случва, демек имам проблеми, но ми се живее, мамка му!

- И аз съм добра с другите, и вечно има кой да ме бутне в наивните, но не ми пука, защото давам точно това, което АЗ искам, другите да си гледат тяхното. Мога да ревна, но на другия ден съм си същата и съм доволна, че съм точно такава, каквато съм, иначе нямаше да се уважавам.

- Моят труден период се влачи две години и какво от това - НЕ Е само чисто труден! Правя си лични хубавини и не търся никакъв конкретен изход. Нещата са такива, каквито са, браня си душицата и личният ми мир ме радва предостатъчно. Погледни се - ако оцеляваш, значи си способна и си тежиш на мястото!

- Обичта е за даване. Приятели, колеги, съседи - не са ли достойни да заобичаш? Любовта е друго, има заместители, не е идеален вариант, но като самоцел прекалено боли, така че недей да концентрираш върху липсата на любов, ако ти е нужно точно това. Или ще дойде, или не, живеенето не се върти само около една емоция и един човек.

- Даването и получаването са може би истинският проблем. Човек трябва да иска! Независимо как. Не е задължително да се тропа с крака и да се правят манифестации. Но това, което ТИ желаеш, ако сама не потърсиш, няма кой да отгатне и просто така да ти даде!

Хванах скоро посреднощ Мартина Вачкова с "жените" /не бих го иначе загледала, но реших да спя на телевизор/ - темата им беше скромността. Е, нямаше едно изказване в подкрепа на свитостта, интересно ми беше да ги слушам с изясняването на понятията. Да си скромен не означава да си свит, затъпкан и вечно нищо да не искаш! Можеш пак да не бъдеш нахална, но да отстояваш своето.

Дупките са гадно нещо, опитай се да ги превърнеш в инцидент. Намери нещо, което да следваш, то ще ти пречи да мислиш постоянно само колко си зле. За мен спасението са непосилни задачи - като се нагърбя с някоя голяма беля, нямам и секунда време да се сетя да се оплача:-)))

Бъди силна, намери и конкретизирай нещата, които те болят едно по едно и точно едно по едно започни да ги решаваш, няма начин друг човек да ги реши вместо теб. Дори когато има наистина неразрешими проблеми /болен човек, болно дете, личен здравословен проблем/ - хората имат в какво да вярват и за какво да се борят, това дава увереност в собствените сили, в собствената ценност и храни жаждата за живот.

- - - -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите