|
|
| Тема |
 Бихте ли ревали за помощ |
|
| Автор |
lnfinity (Shadowchaser) |
|
| Публикувано | 04.05.07 13:48 |
|
|
|
Ако е ясно че тя няма да промени нищо? Уморих се от хора искащи помощ или съчуствие или дявол знае какво. Писна ми от молби за спасяване на тоя и оня щото видиш ли живота бил пред тях. И от гледане от накриво до откровено злобно ако не им се отзовеш на подканата. Толкова ли нямат капка достойнство тия хора? Или чудейки се с какво да запълнят празното си съществуване си нарочват кауза и с някакъв неистов фанатизъм започват да я гонят? Мисля си че ако стигна дотам бих предпочел да умра отколкото да се правя на незнамсикакво за да карам после някакво подобие на живот. Вярно е че децата не са криви за това че са болни но не може да се иска от държавата за лекуване на деца по половин и един милион лева. Нали тия пари трябва ние да ги платим. А другите деца кво? Да мрат ли? Сигурно ще ме овикат сега родителите но това си е чист идиотизъм. Някакъв зверски егоизъм - каквото и да става моето си е мое и си го искам. А другите ако щат да мрат. И какво се получава? Средства които биха отишли да учат децата за по-добри училища и т.н. отиват да подържат живота на хора за които е пределно ясно че никога за нищо няма да стават. Това не е хуманизъм а простотия. И резултатът е генерация на некадърност и бездарие. Кадърния все му натякват я че е здрав я че е умен и затова на него средства не му трябват. И естествено той си взема чукалата и в чужбина. А у нас остава плявата. Ядосан съм и не го крия. Не държа никой да ме смята за прав. Но от фактите не може да се избяга.
| |
| |
| 
|
|
Бихте ли ревали за помощ
