Миличка ,знам колко боли .....но всички минаваме по този път на раздяла с най- близките си хора ......тъжно е като гледаш как настъпва старостта ,тъжно е да не можеш да помогнеш на хората ,които най- много обичаш и да гледаш как страдат ,....познато ми е ....но какво да ти кажа !Аз вярвам ,че всичко това е една игра в която сме влезли по собствено желание и когато играта приключи пак ще сме заедно всичките ,и ще се включим в ново приключение ......отново заедно ,приеми го като едно изпитание ,приеми го като част от играта .... може би трябва да научиш някакъв урок ,за да станеш по- мъдра !И той е приел тази роля ,за да провокира в теб определено осъзнаване !
Някъде бях чела ,че човек е като какавида- както пеперудата напуска пашкула ,за да блесне в цялата си красота ,така и за човешкия дух материалното тяла е нещо като какавида ,в която временно сме приковани ,влезли сме в определена роля ,но когато се освободим от него - тогава сме истинската си същност !Не тъжи ,животът е прекрасен и ти имаш важна мисия да изпълняваш !