не знам каква за теб е тръпката от живота, но аз имам чувството, че падам все по-бързо и по-бързо - все чакам нещо да мине, някоя важна дата, някое важно събитие и си казвам "това като мине вече ще ми е по-спокойно", а идва нова дата, нова цел, ново още по-важно предизвикателство и забравям какво е било вчера, онзи месец, преди година, забравям целите, които съм постигнал преди часове, за които съм мислил и планирал с месеци и години и не мога да им се порадвам, защото гледам само напред. доколкото разбирам ти си се уморил и си спрял на 40 и висиш във вакуум. и сега ще почваш все повече да гледаш назад - към минали постижения, към това, което си "изградил" - дом, семейство, деца... честно казано наистина ми се вижда безмислен човешкия живот, най-малкото на хора като нас, които са твърде интелигентни, за да не се замислят, но твърде мързеливи или нерешителни, за да доведат мисленето до край.