|
|
| Тема |
 Да се посъветвам за мама. |
|
| Автор |
Бeзcъннa (Сатурн в първи) |
|
| Публикувано | 14.03.07 19:45 |
|
|
|
Днес се обади, че е напуснала работа. Пак!!! Не се задържа на едно място повече от два-три месеца, а й остават само три или четири години до пенсия. Възможно ли е вечно някой друг да е виновен и какво изобщо да й кажа? Знам, че няма начин винаги и всеки път да се правят компромиси, но всички ги правим все пак, поне доколкото касае хляба. Нали? Вие правите ли компромиси? Вече и не смея да я препоръчам, чувствам, че не е справедливо, но и като не разчитам на каквото и да било практично смирение, съм без избор. Бихте ли си позволили вие сериозна лекция с родител по такъв въпрос? Малко ми е унизително да се държа с майка си възпитателно, грозно е някакси. Но от друга страна - не може да продължава така. Когато е без работа й се случва финансов недоимък, който все опира до мен. Няма да оставя майка си, разбира се, но то просто е вече досадно. Направо не знам! Вие бихте ли направили/казали нещо драстично, категорично, знам ли какво, в такава ситуация?
- - - -
| |
| |
| 
|
|
Да се посъветвам за мама.
