- Гуспожo Шулевъ, известну й, чи енджиотътъ ришават голямъ част от прoблемити нъ държавътъ. Како мислити зъ частнити трудуви борси?
- Господин Церовски! Нека говорим на литературен български език поне от тази трибуна! Не се казва "енджиота", а неправителствени организации! Това е преводът на английското съкращение NGO - избухва председателят на НС Огнян Герджиков.
- Благодаря за въпроса, господин Церовски! Ние изцяло разчитаме на неправителствените организации за решаване на проблемите на пазара на работна ръка! - влиза в предварително уговорения диалог тогавашната социална министърка Шулева. Така "изящно" започна парламентарният контрол на 12 юли 2002 г., който едва ли някой вече помни. Никой от депутатите в 39-то НС не попита "пазарния човек" Церовски какво ще стане с демокрацията, която повелява проблемите на нацията да се решават не от финансираните със съмнителни пари български "енджиота", а от хора, минали през избори, т.е. получили от нас мандат да решават съдбата на България.
Днес, без да имат какъвто и да е мандат от българското общество, несменяемите от десетилетие шефове на "работодателската" организация БСК са решили да внасят в България тайландки и филипинки в комплект с пилоти и инженери от трите най-ислямизирани, фундаменталистки държави в света - Пакистан, Бангладеш и Иран. В допълнение към виетнамските "специалисти по туризъм" (!), които премиерът Станишев ще внася.
Къде изчезнаха българските пилоти, инженери, специалисти по електроника, машиностроене, строителство, математика, химия, металургия, медицина, туризъм? "Къде си днеска, лански сняг!", би възкликнал някой поклонник на Франсоа Вийон.
Вярно е, че управляващата върхушка има голямо желание да представи обезлюдяването на България като нещо спонтанно и естествено, подобно на снега и дъжда, в което тя няма пръст. Например световен процес ("глобализацията"). Или решение на самия народ - пръснал се по света, защото не обича страната си.
Нито едно от тези обяснения не отговаря на истината. Виждаме какви твърди мерки предприемат държавите от ЕС, за да запазят националния си пазар от пришълци като поляци, българи, румънци. Това е естественото поведение на демократичната, автентична държава, която има мисията да защитава преди всичко интересите на нацията, от която черпи мандат. Виждаме, че много държави градят дори 3-метрови стени по границите си, за да спрат притока на пришълци, мотивирани я от джихад, я от глад. В света няма друго правителство, което да гони своето население, за да внесе чуждо. Българската върхушка е единствената.
Квалифицираната част на българската нация не отмря като ланския сняг. Изходът на българите от родината им и последвалата демографска криза са резултат на целенасочено провеждана политика, най-вече от последните две правителства. Затова нека се върнем на сцената от 12 юли 2002 г. и да видим какво я последва.
В отговор на Церовското питане Шулева съобщи триумфално, че отменя лицензионния режим за частните трудови посредници и ги оставя само на регистрационен режим. Тоест, отменя дори формалната отговорност на държавата за дейността им. Никой не я притисна с въпроса как това ще реши проблема с безработицата. Вероятно в пленарната зала са знаели, че целта на "реформата" е да изхвъри от България максимална част от безработните българи в трудоспособна възраст. Първо, защото ако останат, ще правят бунтове. Второ, защото "глобализацията" направи бизнеса с население по-печеливш от трафика и на оръжия, и на наркотици - факт, удостоверен в документи на ООН и Съвета на Европа.
Към юли 2002 г. всички знаехме, че частните трудови борси действат като безнаказани смукала за грабеж и търговия с хора. Една от тях беше вече ограбила 200 доверчиви българи срещу обещание да им осигури работа в Калкута. Казала им да се съберат на Централна гара и да чакат влака за Индия. Едва след като почакали, разбрали, че са измамени.
Но кабинетът "Сакскобургготски" не се интересуваше от същинската им дейност. Той самият започна износа на население в първите месеци на своя мандат. През февруари 2002 г. Шулева договори износ на 30 000 българи за сезонни работи в Испания. През юни с.г. уреди и "увеличаване на бройката на български девойки, които да бъдат приемани в германски семейства като детегледачки и бройките на българите за обслужване на хотели, ресторанти, берачи и секачи в Германия" (БТА).
В средата на 2002 г. започна безнаказаната вакханалия на частните посредници. Цели професионални категории - рентгенови медсестри, инженери, химици, геодезисти и пр. бяха изнесени от България с лъжливи обяви за заплати от по 1000-3000 евро. Въпросът беше да ги махнат от България, а навън - да оцеляват както могат. Вестниците "24 часа", "Труд" и "Стандарт" публикуваха притурки от по 20-30 страници с обяви на "чужди работодатели", търсещи българи. Не стотици - хиляди адреси! Проверката по телефона на случайно подбрани от тях показваше, че са фалшиви. Държавата я нямаше. Няма я и до днес. Българските консулства в чужбина не само не помагат за връщането на измамените в родината им, но нерядко се оказват съучастници на търговците на български роби. Пример - историята с еврейския робовладелец Ицхак Царфати и неговия български съучастник Тихомир Бачийски от Плевен. (в."Монитор", 27 януари 2003 г.)
Агенцията по заетостта се съревноваваше с тях. Спогодби за изпращане на българи в Испания и Чехия за транспорта, строителството, хотелиерството и туризма бяха подписани в средата на 2003 г. Тогава започна и набиране на "медицински сестри, лекари, градинари, растениевъди лозаро-винари, фаянсаджии, шлосери, стругари, мебелисти, електротехници" за Германия.
На 17 юни 2003 г. научихме, че Шулева е спазарила износ на българи и за ЮАР. И - забележете! - в същото време бе уговорила внос на китайци в България. "Няма ограничения за специалностите, но се предпочитат строители и персонал за туризма" - съобщи, давейки се от радост, един субсидиран вестник. Последва износ на лекари, медсестри, техници и инженери в Кипър (БНР, 25 януари 2003 г.). В бизнеса се включи дори този, който трябва по определение на пази работните места на българите в България. През септември 2003 г. Константин Тренчев обяви, че набира 4000 учителки и медсестри за някаква фирма във Флорида.
Веднага стана ясно, че повечето българи, изнесени от частните посредници, стават проститутки и роби. На 4 декември 2002 г. в парламента бе съобщено, че 10 български фирми "които не спазват критериите за трафик на хора" (!), са разкрити от германската гранична охрана. "В Прага са арестувани три лица, принуждавали 10 български бременни момичета да проституират. Били са подмамени с обяви за работа в пражки бутици", съобщи БНР на 25 април 2003 г. "В Южна Франция са разкрити мрежи за трафик на българи. Главатарят, турски гражданин, е арестуван. В квартира в град Шамбелин са открити 15 български работници, наети в строителството, които живеели при изключително лоши условия" - научихме на 27 юни 2003 г. На 11 ноември 2003 г. в Италия започна делото за нелегалното пребиваване на 300 българи, измамени с предложения за работа. На 20 юли 2004 г. стана ясно, че българки, примамени с обещания за работа в Испания и Италия, всъщност биват заставени да работят на магистралите. На 12 март 2004 г. "Дойче веле" съобщи за 18 българи в Мюнхен, измамени от български трудов посредник. "При хайка на контролната служба се оказало, че трудовите договори на българите са невалидни. Българският консул Иван Сираков вдига безпомощно ръце", писа в. "Абен цайтунг". Тези българи искаха само пари за автобусни билети до България. Иван Сираков им отказа.
На 3 юни 2004 г. в. "Монитор" писа: "Трудовите посредници изнудват безработните да им платят, преди да са им намерили работа. От общо 87 нарушения, регистрирани за 3 месеца, няма нито едно отнето разрешително от Агенцията по заетостта."
На 3 март 2005 г. пак "Монитиор" публикува журналистическо разследване, което доказваше, че маса агенции за работа в чужбина не съществуват на посочените от тях адреси. Наши репортери разкриха 4-5 фиктивни трудови посредници, включително и един мошеник в Шумен, който набираше "жени и семейства за оранжерии, домашни помощнички, готвачи, лекари и сервитьори за Кипър, общи работници за Испания и Италия." Не последваха никакви действия от страна на правителството. Особено трагични бяха униженията на Българската армия. Офицери бяха изхвърляни на групи по 5000, 7000 души и обучавани да гледат гъби, охлюви, да мият чинии, да се учат за шивачки. На 22 декември 2003 г. в. "Стандарт" писа: "Съкратени пилоти ще стават пчелари. Освен за пазачи, 5 бяха наети за пчелари, 4 за шлосери, двама - за социални работници. Мечтата им е да заминат за Германия. Тук тарикати измъкват 20-те им заплати с утопии за благоденствие".
А какво ставаше със заетите в България? Още през юни 2000 г. бяха съкратени над 4000 лекари и медсестри. През декември 2001 г. 10% от останалите също бяха изхвърлени от работа. (Това продължава до днес, впрочем. На 25 януари 2005 г. пернишката болница "Рахила Ангелова" обяви, че уволнява 82 лекари и медсестри по решение на съвета на директорите.) На улицата, по уговорка със Световната банка и МВФ, бяха изхвърлени десетки хиляди учители и възпитатели.
На 21 ноември 2002 г. научихме, че със 12 милиона евро, получени от ЕС, две от най-заможните жени в България - вицепремиерката Лидия Шулева и социалната министърка Христина Христова, са преквалифицирали едва 2900 инженери и металурзи, съкратени при ликвидацията на стоманодобивната и минната индустрия на България. По 4000 евро за преквалифициран са били плащани на фирми за изучаване на чужди езици, компютърна грамнотност и други "дъвки"! Над 40 000 евро от проекта например бяха присвоени от такава фирма и оправдани със създаване на временна заетост на 8 освободени металурзи! Други 15 металурзи бяха обучени за озеленители и копачи на канали. В Бургас 20 безработни са получили умения за поддържане градинки. И толкоз. Никой не подири сметка.
Днес е ясно, че нито един от тези мошеници няма да бъда разследван, камо ли осъден. Защото са си платили на съответните министри. А те могат да плащат. Глобалният обем на търговията с хора приближава един трилион долара годишно!
От тази гледна точка щенията на кабинета "Станишев" и негови съмишленици, като Божидар Данев от БСК, да внасят в България виетнамки, тайландки и филипинки, са ясни. В Тайланд, Виетнам и Филипините е съсредоточен световният бизнес със сексробини. А българските курорти са вече плътно застроени с публични домове, готов е и проектозаконът за узаконяване на проституцията. Ако не внесат нужния брой проститутки, прането на пари чрез строителство на бардаци в курортите може да отиде по дяволите.
Питам само къде ще работят ислямистите, които ще бъдат внесени от Иран, Пакистан и Бангладеш с етикет "пилоти" и "инженери". В кои предприятия, уточнете моля!

http://www.monitor.bg/article?sid=&aid=113221&cid=1&eid=1004

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите