|
|
| Тема |
 Нищо не разбирам. |
|
| Автор |
Льoня (понякога) |
|
| Публикувано | 27.02.07 17:49 |
|
|
|
Детето ми повърна и го заведох на градина докато през цялото време мрънкаше, че го боли коремчето.
В автобуса се засякох с един мой чичо, много близък роднина, който изпита очевидно неудобство, че го поздравих, а за това, че дядо е починал съвсем скоро естествено изобщо не говорихме.
После закъснях за работа има-няма половин час.
Естествено, цялата фирма ме чакаше пред офиса да им отключа.
После си покрещяхме със шефа за втори път.
После страшно се сдърпахме с най-добрата ми приятелка на кю. Ама много дълбоко. Тя ми наговори едни такива неща, от тия, които дълго се премълчава, и после направо те помитат.
После си покрещяхме с шефа за 8-ми път.
Аааа, и съм почти без пари днес.
После аз покрещях на който имаше неблагоразумието да ми влезе в полезрението.
Сега отивам на лекар - съвсем стандартен, редовен преглед за проследяване на един малък здравословен проблем......
И така като гледам, идва ред на мъжа ми
Начи:
1. Мисля, че тоя ден не е съвсем истински
2. мисля, че утре трябва задължително да ми се случи нещо ммммммммммм хубавко
| |
| |
| 
|
|
Нищо не разбирам.
