"Истинският творец" може и да може да изразява себе си, но за да изпипа една икона, една млада приятелка на мой приятел трябва да отдели Огромно Количество Време. През което време трябва и да яде! Съответно работи като сервитьорка и рисува когато може. КАК да работи добре - докато й се спи след 12-часов работен ден? Само копира модела и маркира фигурите. Срещу сто лева. Той изпипва, довършва и продава за 1000 евро. Ако това момиче имаше акъл за пазарлък, щеше да се оправи и само с рисуване. Но не се е помръднала. Затова ще работи така и ще живее така. А той, който И в моите очи беше търгаш, е пожертвал адско време и много средства, за да докаже какво може и да му се доверят. Две деца гледа, а за тях трябват пари. С който пример опитвам да кажа, че колкото и да е талантлив някой, ако не извади средства от другаде, за да живее, никакво изкуство не може да си позволи. А по твоя съвсем конкретен гняв - ми да носят скици, малки неща - ако са работили в тая сфера преди и държат да се занимават с изкуство, трябва да имат снимки поне. Ако са начинаещи, не могат да ти покажат свои произведения и ако всъщност нищо не знаеш за тях - ще платиш материалите, но с уговорка, че това е проба, няма да плащаш за усилията и времето им - да се докажат и тогава. От твоя страна това е капиталовложение - все ще стигнеш до зрънце, което ще ти донесе удовлетворение, че си е заслужавало. Погледни реално - няма начин който и да било да отгатне какво точно харесваш. От една страна ти даваш поръчка - ако е така, мисля е редно да имаш конкретни изисквания /както моят приятел/ - форма, размер, материал, техника, цветове. Това си е търговия. Ако искаш изкуство - търсиш конкретен творец в твоето да кажем... настроение, светоглед, излъчване, нали? Значи не търсиш произведение, а търсиш човек. И ще похарчиш малко излишно, докато го отсееш, нали си идеалист?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така или иначе - номерът с авансовото доверие в днешно време не върви. Не само между младите! Пишат се договори за елементарни неща. И по хиляда застраховки, че няма да си прецакан. В изкуството не се сещам как би могло да се регламентира. Ще ти дадат парцал и пак ще кажат, че това си искала и е изпълнено. На вкус абсолютно няма угодия. Който плаща, си поема риска и така.

За да си припомня защо изписах тоя ферман:-))) - не мисля, че човек е неморален и без ценности, ако иска пари за труда си. Длъжен е да иска, за да оцелее. Собственото му удоволствие може да идва по други начини, може да правят младежите прекрасни неща за дома или приятелите си, но като става дума за работа, това е време, посветено на някой друг, а времето се плаща.


- - - -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите