Здравей. Мисля, че всеки човек в някакъв период е опитвал да провери дали се чувства наистина така, както се чувства, дали не греши за човека до себе си, дали няма да нарани излишно, а и той самият да страда, ако си тръгне и развали нещо хубаво заради един импулс от временно затъмнение. И може би отвън изглежда нерешително. Обичайно, да кажем поне в повечето случаи, човек пристъпва към една връзка с желание тя да продължи дълго. За да разбере окончателно, че не се получава, си е нужно време. Да дадеш шанс е едно, а да ползваш "патерица" е друго. Има хора, които очакват другият да пълни живота им и това вече не е даване на шанс, а слабоволие. Какъв точно е всеки отделен случай може да прецени само някой, който е вътре, и никой отвън. Срещат се хора, за които е въпрос на чест да не бъдат сами. Независимо с кого, само да не бъдат упрекнати в някакъв вид "некачественост". Неувереност и наивност е, но докато на "патерицата" това само губи време, то на този, който я ползва, вреди много повече. Да не обвиняваме хората, че не искат да бъдат сами, не всеки вярва достатъчно в себе си, за да може да живее и сам.

Конкретно - ако някой държи да има цялото ми време, да измислям забавленията аз и да решавам кризите аз, значи сам не може и си търси "патерица". За другите не знам, но за мен това е показателно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите