Изгревът, цветенца, облачета, бебенце в градинка, някоя усмивка, жест, поглед и тия късчета макар прекрасни може и да пълнят душата, но аз правя разлика между радост и щастие.

Радостта е миг, а щастието е състояние. Когато имаш покрив и храна, си смела да твърдиш, че щастието е в дребните неща. А ако нямаш? Не знам и не разбирам защо се казва щастие на нещо кратко, малко и откъслечно. Хората, които никога не виждат и не оценяват малкото, са си съвсем способни да се чувстват щастливи. Защо? Според мен защото имат това, което желаят. Това, което им е нужно на тях, е достатъчно, за да усещат щастие. И мисля, че това е важното. Ако един човек е способен да се зарадва на нещо и да въздъхне "щастлив съм!", то същият този човек ще излъже, че е като цяло щастлив, ако животът му не е подреден така, както му е необходим. Ако човек няма нужното, не го топли малкото. Ако е задоволен, и пръст да си отреже, ще го понесе и даже както страда точно в момента може да ти отговори, че всъщност е щастлив.

Ако изглежда на зиг-заг - болна съм и нямам нерви да подреждам.
Що-годе се поизясних. Дано, евентуално, надявам се.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите