|
|
| Тема |
 разни хора |
|
| Автор |
sofianka (virtual me) |
|
| Публикувано | 26.11.06 01:24 |
|
|
|
и какви ли не. Само че никой не си отива по ред , ами някакъв жесток рандом, так, так. Някой го няма, нали не си ти, не съм аз. Все това се случва на другите. И какво ако това е мъж малко по-голям от тебе, с който си имала някакъв бегъл контакт, видяла си че е симпатичен здрав, хубав мъж... отишъл си от инфаркт. Някакъв факт, който трябва да приемеме за нормален. Случвало се на мъжете на 38. Критична възраст за мъжете, стрес, оппа сърцето. Така моя татко си замина на 48, красив мъж здрав като бик. Вечерта ме изпрати имаше да ми казва нещо, никога не ми го каза.
Инфаркт. И да разбереме че учените отрили корелация между стреса, невротичността, напрегнатостта и преката последица от това, чисто инфаркт и смърт. Как искрено се радвам на спокойните хора. Защото при тях риска е по-малък. Защото си спомням че когато този мъж ме докосваше в една тренировка-ръцете му трепереха. Дали от напрежение, как ще направи задачата , възбуда, смущение или нещо друго никога няма да разбера. Дейв го няма. Преди десетина дни ми се обади дали ще участвам в коледната лотария. И аз пуша. И той пушил. Но не ,много, последния път когато моя близка го е видяла е пушил една цигара за 8 часа. Пушиме да, и това има ефект. Учените казват така. Стреса, или пушенето?! Инфаркт....
Иска ми се да съм по -спокойна. По-спокойната ми баба умря, тази с болното сърце, кипяща от нерви е жива.
Рандом ама пазиме ли се? Мразя го това нещо стреса, мразя го и го боря всеки ден. Не знам за какво е темата, може би за Дейв.
| |
| |
| 
|
|
разни хора
