|
Д-р Бойко Ганчевски на 54 години, от София, зодия Дева. Завършил висше право и психология, през 1972 г. започва работа в МВР. От 1982 г. започва работа в Института по психология на МВР, където е началник секция и началник катедра. От 1995 до 2001 г. е негов директор. Доктор на психологическите науки и доцент по психология, преподавател в Софийския университет по юридическа психология и психодиагностика на противоправното поведение. В Академията на МВР чете лекции по полицейска психология и социална психология на сигурността. Женен е, с две деца.
Д-р Ганчевски, случаите на детско насилие станаха ежедневие. Защо българските деца проявят такава жестокост и агресия?
Изследванията на психолози показват, че голямата публичност и филмите с насилие и агресия подтикват децата да проявяват агресия и жестокост към околните, а не рядко и към самите себе си. Това е така, защото хората, особено децата, когато са несигурни гледат какво правят другите и следват техния пример.
Кои са основните причини за агресивността на децата?
На първо място родителите са оставили на самотек поведението на техните деца. Те не им обръщат внимание, даже ги и е страх да говорят с тях и да ги изслушат. Във втория план българските деца нямат модел на поведение и не споделят трудностите с родителите си и оттам се къса връзката между тях. Агресията идва понякога и от чувството им за протест и отчужденост. Втората причина е, когато децата ни наблюдават агресивни сцени. Тогава в тях се задейства така нареченият механизъм на копирането и те започват да изразяват агресията си на улицата или в училище.
Кога децата най-често проявяват насилие?
Наблюденията на психолозите показват, че това става основно в понеделник и това така наречената понеделнишка агресия. Но за съжаление тази агресия в България стига и до петъчна. И тук тезата на психолозите е, че при затормозени деца в семейството, които имат нарушено самочувствие и проблеми, те започват да копират и подражават поведението на насилие. Те смятат, че това е правилното. Следователно, ако трябва да се определи агресията, тя е компенсаторен механизъм на детското преживяване на безпомощност и за желание за надмощие и самоутвърждаване. За това говорят напоследък и формиралите се момичешки банди, които изразяват протест срещу агресията на бащите или на хора от мъжки пол върху тях или върху майка им. При едно такова насилие се стига до проблема за нараненото дете. Явно нашите деца в сегашното общество се нуждаят от психологическа помощ, защото агресията може да се разглежда и като вик за помощ, като едно защитно поведение. Трябва да се знае, че при тези изисквания от обществото те започват да страдат от различни сериозни психологични разстройства. Стават кръвожадни в ревността си, какъвто беше случаят с момичетата от Пловдив, които по особено жесток начин убиха своята съученичка. Жестоки стават във враждебността си, упорити са особено в интереса си към секса и затова стават жертва на педофили. Понякога децата маскират агресията.
Как може да се разпознае маскираната агресия?
При силно съперничество между децата в семейството се поражда определена омраза между брата или сестрата, склонност към превъзходство и съревнование и те извършват агресивни прояви както в семейството, така и в училище. Има обаче изключително агресивни деца, който нямат никакво чувство за вина. Подобно беше престъплението в Перник, където момчето заклало съученика си нямаше никакво видимо чувство за вина. Някой обаче се държат агресивно само в училище. Такива деца се наричат реактивно враждебни. Те изказват изключително чувство на протест към училищната система. Има още една причина и тя е свързана със скорошни травми. Когато децата са свидетели на бедствия, аварии, кризи, престъпления и т. н. Докато възрастните разказват за преживяното помежду си, децата рядко говорят за това. Родителите трябва да обръщат много внимание и на така нареченото атипично дете, когато то е изолирано и затворено в себе си, не се приближава до никого, не реагира на нищо. Такива деца обикновено се самонараняват, а в последствие проявяват агресия и към другите.
Наскоро имаше няколко случая, в които момичета отличнички, с добро поведение в клас, проявиха изключителна агресия помежду си. На какво се дължи това?
Тези момичета крият умората си под маската на едно образцово поведение. Енергията, която тези деца изразходват, за да изглеждат добри всъщност ги изтощава и поглъща жизнената им енергия и някъде започва да избива в агресия. Друга част от децата са незрелите те са тези, които са желани и обичани като бебета, но не като подрастващи. И тогава на базата на това те започват да заместват факта, че не им се обръща внимание с конфликти между тях и с показване на агресивност.
Как от най-ранна детска възраст може да бъде разпознато такова дете?
Ако има безпричинно нощно напикаване, когато започнат да мъчат животни или да палят. Това са едни от показателите, че тези деца ще проявят агресията си и към други свои връстници, включително и да се стигне до убийство.
Освен насилието между подрастващите, напоследък зачестиха и случаите на тормоз и побой над децата от страна на родителите. Каква е съдбата на едно малтретирано дете?
Обикновено инфантилни родители, алкохолици и тези, които са с нисък коефициент на интелигентност бият децата си. Последиците върху психиката на детето от побоищата са същите, както при сексуалното насилие в най-ранна възраст. Когато пораснат, такива хора преобръщат агресията към собствените си деца. Понякога това става дори подсъзнателно. Родител, който бие детето си, иска да прехвърли вината си върху него. Такъв възрастен посяга, защото не може да проумее собствените си проблеми и започва да проектира тези проблеми върху децата, защото счита, че децата са им виновни за това.
Емблематичен за българското общество ли е случаят със Стоилка, който смаза от бой две от децата си?
В повечето случи родителите не стигат чак до такива крайности. Поведението є се обяснява с това, че тя не е подготвена, безработна е и не вижда смисъл в някаква житейска перспектива. Вероятно никой не я подкрепя в семейството, може би и мъжът є я бие. Всичко това рефлектира върху децата є и тя започва да ги малтретира. Такива родители трябва да бъдат съдени и наказвани, а децата да им бъдат отнемани. Време е да излезем от положението децата ни да стават все по-агресивни, а ние да не бием камбаната.
Къде е границата между възпитателния шамар и малтретирането?
Шамарът не е възпитание. За да накараме детето да върши това, което ние искаме като учители или родителите и общество, трябва да ги убедим в това. Шамарът е натиск. Той може да доведе до временно съгласие на детето. Трябва да накараме децата да поемат отговорност за поведението си. В психологията това се нарича поемане на ангажименти. Когато детето поеме ангажимент, в него започва да работи така наречения принцип на последователност. Когато има случай със социално резервирани деца това са срамежливите и затворените деца, в тях може да се формира моделът на изолираност. Унижението, удрянето на шамар или физическото малтретиране сриват самочувствието на детето. В определен момент то вади тази дълго натрупвана агресия от себе си и я насочва към своите връстници, за да покаже, че поне сред тях то е по-силно и по-зряло. Преживяването на детето за безпомощност и за унижение в семейството се превръща автоматично и дори подсъзнателно в преживяване за надмощие и самоутвърждаване. Когато детето е наранено, то започва да избива на агресивно поведение. То не намира друг модел за издигането на собственото си самочувствие.
Какви са най-често срещаните грешки на родителите, които провокират агресията на децата?
Голяма част от родителите в България се неподготвени. Тях ги е страх от разговори с децата. В повечето случаи са силно неангажирани към проблемите им. Има много случаи, когато детето не отива да каже на родителя за това, което го тормози, а споделя със съседа, с учителя, дори с журналиста. Важното е да се говори с това дете, то да не бяга от проблемите, да не копира лоши модели на поведение. Тази реалност се дължи на проблемите на нашето общество. Защото родителите са забързани в ежедневието си, стремят се да осигурят на децата дрехи и храна, а това става все по трудно. Причина е и затруднението на сегашните възрастни да работят в пазарни условия. Те са научени от своите родители да работят в социалистическа система, където друг се грижи за тях. В настоящето такива възрастни се чувстват безпомощни и депресивните им състояния избиват върху техните деца. Според мен това нещо и чувството за протест и размиване на ролите на децата води до нарастване на агресията сред децата.
Прогнозата ви като психолог ще продължи ли да нараства насилието сред подрастващите?
Физическото и сексуалното насилие срещу деца ще се увеличат и трябва да се вземат конкретни мерки за промяна на поведението на нашите деца. Едно от нещата е да се говори с тях, никога обаче не трябва да бъдат използвани големи подаръци, за да накараме децата да вършат неща, които не искат. Подобен натиск довеждат до временно съгласие с нашите желания. Ако ние сега изпуснем нашите деца, тяхната агресивност ще се прояви когато пораснат. Тогава полицията и обществото ще имат много проблеми с престъпленията, които ще извършват такива деца.
|
Децата са най-агресивни в понеделник и петък [re: 4eHe]
Децата са най-агресивни в понеделник и петък