15 ноември 2006 | 18:25 | Би Би Си
България е засегната от демографски срив, отбелязва в свой репортаж за страната ни журналистът от Би Би Си Майк Донкин.
В наши дни сутрин няма да видите поток от служители, които бързат за работа в завода за електроника в Гоце Делчев – един от последните бастиони на индустрията от съветски времена в България. Някога тук са работили 5 000 души, сега едва 66.
Останали са няколко малки производства. Предимно възрастни мъже са залегнали над антични поялници, стругове и фрези. А около тях лежи занемарена машинария и локви от протеклия покрив.
Текстилните и тютюневи фабрики в този южен български град са вече затворени, а стотици млади работници са напуснали града.
Гоце Делчев не е единственият пример. Докато държавата им се модернизира и се отърсва от социализма, за да се присъедини към ЕС на 1 януари 2007 г., българите са не само принудени да напуснат работните си места в остарелите производства, а и да потърсят препитание извън страната. Населението на България намалява по-бързо от която и да е страна в Европа.
Стоян Райчев, работил в продължение на 37 години в завода за електроника, има негативно отношение към свободната пазарна икономика. И двамата му синове работят в Испания.
“Положението е трагично. Държавата не се интересува от завода или работниците,” казва Стоян. “А младите не могат да останат защото тук няма нищо за тях. Това е едно много тъжно място. Чувстваш се като в призрачен град.”
“При социализма бяхме по-добре. Тук имахме сигурност, общност.”
“Само начинът на живот няма да задържи хората. Те се нуждаят от работа,” заявява кметът на Гоце Делчев Владимир Москов. “Трябва да оздравим местната си икономика отново. Нуждаем се от повече държавни фондове и чужди инвестиции, за да създадем по-добри перспективи за всички.”
Бедността в селските райони
За нация, която някога бе известна със земеделието си, изоставените къщи са честа гледка в провинциалните райони. Колективните земеделски стопанства, произвеждали в изобилие ябълки, сливи, орехи са били силно поддържани по времето на социализма. Но след падането на Съветския съюз, изчезна и пазарът за българската земеделска продукция. Сега голяма част от овошките ги няма, а хората слагат на масата си плодове и зеленчуци, внос от чужбина. Десетки, почти обезлюдени села са разпръснати из цялата страна.
До неотдавна в село Лещен е имало 40 домакинства. Сега между счупените керемиди на покривите на къщите прорастват бурени. Семейство Кирчеви, и двамата на възраст над седемдесет години, са едни от последните жители на селото.
“Имам земя, която наследих от баща си, която никой не иска да обработва,” признава Донка Кирчева, като допълва: “Децата ни отидоха в града, както всички останали тук.”
Ниската раждаемост
Проведено наскоро проучване показва, че ако се запази сегашната тенденция, България ще загуби една трета от 7,5-милионното си население през следващите няколко десетилетия. Очаква се емиграцията на българите да се увеличи след приемането на страната в ЕС. Но зад тревожните данни за демографското състояние на нацията стои още един фактор – българите не създават достатъчно деца.
Весела Райкова е биолог, а съпругът й е инженер. За тях създаването на семейство е представлявало голямо решение. Те имат едно дете, но не мислят за второ.
“Разбира се, че искаме да имаме повече деца. Бихме желали да имаме още две. Но не виждам как ще стане това през следващите поне пет години,” заявява Райкова.
Обезлюдяването е сериозен проблем за българското правителство. Ако младите продължат да напускат страната или не създават семейства, няма да има достатъчно хора в трудоспособна възраст, които да изплащат пенсиите и социалните разходи.
За да се запази населението на сегашното равнище е необходим прираст от 2,2%. В момента той е 1,3%.
Семейство с едно дете е представата за това, което могат да си позволят да издържат дори българите с престижни професии и сравнително добро финансово състояние.
Българите имат желание да запазят националната си идентичност, запътвайки се към ново бъдеще в Европейския съюз. За да постигнат това е необходимо хората да се чувстват достатъчно сигурни, за да се установят в страната си, отбелязва Би Би Си.
|