|
|
| Тема |
 Сутрешно кафе |
|
| Автор |
doe (timorous) |
|
| Публикувано | 04.11.06 09:15 |
|
|
|
Малко тъжно, малко недоспало и все пак ви го поднасям с усмивка.
Цяла седмица не мога да се наспя - не е от смяната на времето. Сънувам странни сънища, въртя се по цяла нощ и все гоня един мъж по дъното на морско дъно.
Нещо почвам да се нервя на себе си.
И понеже хич не ми е лесно да споделям, ще се пробвам в рими.
Баладичен блус
(Мирела Иванова)
Мъжете, които ме отдалечиха от земята,
отдалечавайки се от мен,
те имаха изящните черти на спомен
и резките движения на кошмар недосънуван,
те имаха нозе кънтящи
и стъпките им бяха музика,
върху която с онемял възторг танцувах.
Мъжете, чиито гласове не бяха обещание,
оставиха за мен из всички нощни улици
съзвездия от думи
и парцалива тишина от стонове.
Мъжете, които бързаха да ме напуснат
и се бавеха да ме обичат,
които имаха ръце, внезапни като свечеряване,
и в стиснатите устни непристъпно
зазидаха обикновените ми радости,
изостриха очите ми,
за да разрязвам въздуха и си поемам въздух,
с чието празнично отсъствие
преливаше животът ми,
това са моите мъже. Които ме лишиха
от ласкавите драскотини на взаимност,
за да се вкопча в толкова отвъдни тайни,
те не разбираха,
че искам дните ми да бъдат болка
и бодлива роза, да бъдат праскова
с отровен мъх и смугла самота.
Наздраве. За всички сенки на мъже трагични,
с които се разхождах сред гора от плач
и ги обичах.
Наздраве.
ако сърните можеха да говорят...
| |
| |
| 
|
|
Сутрешно кафе
