|
Преди час спрях, за да дам път на излизаща от странична пряка кола, двайсет метра пред червен светофар. От другата страна чака още една кола, има удобна възможност да минат и двамата едновременно. На това място по негласен принцип всички правят това, докато не е пуснато насрещното движение. Така завиващите освобождават навреме по-големия път за останалите. Макар да минавам поне веднъж от там всеки ден, никога никой не свири, защото червеното личи отдалече, и вероятно на всеки е ясно, че ако не отстъпи, след него другите няма да могат да минат. На фона на нервите в целия трафик е странно, но по своемо уютно и незаменимо приятно. Пет-шест-седем коли са зад мен, спрели в спокойно очакване бус и москвич да се разминат. Червеният светофар е високо и се вижда от разстояние още два светофара назад. Предимството? Ами... Една дама, летяща отляво /срещу червения светофар?/, която вижда прекрасно и двете коли, и естествено вижда колоната, реши да използва пространството, вероятно разчитайки на предимство. Преряза цялата си дясна страна по дължина в бронята на буса. Не тръгнах веднага, бях твърде близо, за да премина. Човекът от буса ми кимна успокоително и махна за довиждане, с усмивка.
Защо го разказвам? Защото помислих как всичко е знак.
Когато виждаме пътя свободен, той може да не е освободен лично заради нас.
Ако счетем за неоспоримо право да го ползваме, може да не стигнем където сме тръгнали.
Когато всички заедно правят компромис, един е достатъчен, за да създаде напрежение.
Ако не обърнем внимание какво правят другите, може да убием някого.
Когато в колоната никой не свири, значи отпред със сигурност има причина.
Ако караме самонадеяно, може да се блъснем в пренебрегнат завиващ автомобил.
Когато закъсняваме за работа и имаме неприятности, винаги можем да махнем с ръка и да се усмихнем.
Това е в общи линии урокът, който ме намери днес.
Хубав ден ви желая.
- - - -
Maybe i ride. Maybe you walk.
Maybe i drive to get off, baby.
|
Вариации на предимството.
(кадифен душевад)
Вариации на предимството.
