|
Ужасно вярно е това за заплащането
Долното може и да си го чел - от Люба Кулезич в Монитор - обаче тогава ми прозвуча като една от малкото непоръчкови статии
Enjoy !
Лоша безкрайност
ЛЮБА КУЛЕЗИЧ
Политическото театро било писнало на всички. Мои познати и приятели, повечето начетени хора, но и такива, дето не прекаляват с книгите, повтарят като счупен диск: "Далеч от политиката! Толкова е дребнава, подла и себична. Едни и същи стари муцуни се рециклират заедно с апетита си за власт и облаги. Политиката е отегчителна и няма нищо общо с живота на хората".
Добре, казвам. Ще ви послушам. Хайде, отмествам очи от лъжливия политически маскарад и какво виждам в този прословут живот на обикновените хора?
Лоша безкрайност от дивотия, абсурди, от колективна и индивидуална глупост. Те упорито се повтарят, въпреки че всички знаем колко идиотско и безпреспективно е да си жулиш носа в едни и същи камъни. Всеки ден обаче ни дава поне по едно доказателство, че безпросветно се въртим в един и същ омагьосан кръг от немарливост, безотговорност, нахалство, примитивизъм, грубост и особена жестокост спрямо другите, която се случва някак ей така, от само себе си. Не от зла умисъл, а от морална олигофрения, разпространяваща се като вирус. Тя съсипва съпротивата дори на тези, които си я носят по семейна линия или от остатъчно себеуважение.
Двама униформени велинградски бабаити претрепват невинен човек, докато в работно време си правят кефа да се надстрелват със служебното оръжие. Поразителното тук какво е? Съвършената инфантилна неосъзнатост на злоупотребата със смъртоносните атрибути на делегирана власт, каквато е полицейската. Това е нравствена невменяемост на някакви Маугли от българската обществена джунгла. Стъписваща, защото се упражнява от пазители на закона. И защото се толерира нагоре по служебната стълба, докато не стане нещо непоправимо.
Смразяваща тук е привичността на разпасването. Както и повтаряемостта на последиците.
Преди 5 години пийнал полицай простреля в подобен пристъп на всепозволеност шестнайсетгодишната Елеонора на столичен булевард. Тогава виновно се оказа правителството на Иван Костов и лично той. Сега вълна от разпоредени отгоре оставки на местни полицейски шефове разми въпроса за вината. И за срама, разбира се. Както и това, че насилието се е вселило в ключови институции, в тъканта на държавата. Самата представа за човечност в България вече е напълно разклатена.
Животът поевтиня окончателно.
Не е ли същото, макар и не така очебийно смъртоносно, това, което установяват проверките из кръчмите на Инспекцията за опазване на общественото здраве? Мръсотия, мърляв персонал, развалени храни. И това е масово. Знаем за хлебарките, за липсата на топла вода, за лекьосаните престилки на готвачите. И какво от това? Чакаме някой чиновник да раздаде правосъдие. Но в същото време презираме чиновниците така, както презираме политиците. За нас те подсъзнателно олицетворяват законите, които са налични, но са безсилни да се справят с разрушителната енергия на общия ни манталитет.
Това, което го прави толкова демобилизиращ, е липсата на гражданско самочувствие и самодисциплина.
Политическите спектакли не са по-бездарни. Освен това на всеки четири години имат край.Съобщението как българин втрещил италианци, препускайки с 3,3 промила в кръвта със 120 км в час на камион по магистрала, буди смях. Но не е смешно. Унизително е. Не на последно място и с това, че точно нас не ни изненадва. Начели сме се, нагледали сме се на къде по-смахнати изпълнения, които по тукашните вестници вече минават някак между другото.
И опитът да се морализаторства и менторства - пак през тях - не озонира българското ни съжителство.
С думите в България се злоупотреби тежко.
Снабдяването им с двойно дъно, изтъняването на покритието им с дела се случи на най-високите институционални места у нас. И един вид, изпразването им от значение се институционализира. С това сякаш ни е отнето правото на истинско самопознание. Затова чуждата преса ни изпраща сигнали как всъщност изглеждаме отвън поради неспособността си да се осмислим честно отвътре.
Но ние не се ококорваме и от информация, че друг сънародник продал българско момиче на грък за 300 евро. Свикваме да се възприемаме като ексцентрични субекти, които не знаят, че злото е зло и затова го упражняват. Прощаваме си като на деца. Поради това сме по-ярки в простотията си, отколкото в нормалността.
Станали сме своеобразно европейско нарицателно, обаче не с талантите си, каквито изобщо не ни липсват, а с щуротиите си. Съумяваме да ги произведем с лекота и дори с известна доза изобретателност. На международен фон тази склонност към разрушителност особено ни личи. Но и на домашен също се набива на очи. До степен, че да си приличен, уравновесен и възпитан човек у нас вече е нещо като недоимък, слабост на умението да се пласираш и да фокусираш вниманието.
Така скандалното у нас постепенно се превръща в норма. Отвратителното - в мярка за жизненост и себеутвърждаване.
Може би причината за това е в дългогодишната ненаказуемост на криминалното поведение в политиката, в публично несмутимото взимане-даване между хора с тъмно минало, сенчест бизнес и тотална морална бъркотия в главите.
Не знам, но да си тъпанар излиза някак си по-изгодно и във всекидневен план. Ако се държиш като изрод, най-много да те посочат с пръст. По-вероятно е да станеш типаж от шоу. Ако някой сънародник се е развихрил с номерата си зад граница, медиите оттатък го описват като куриоз. Ние обаче си го четем като виц - май не много осъдително, по-скоро скрито отмъстително: "Хак ви е, западняци! Нека сме ви обеца на ухото, като ни вземате в стерилната си Европа заедно с корумпираните ни политици и недоубитите ни гангстери, които набързо сложиха белите якички, а вие го отразихте като напредък в мониторинговите си доклади".
Подсъзнателно или не, има такова плебейско злорадство в масовата ни търпимост към признаците на разпада, напук на официалното политическо лукавство.
Така от човешки същества, самоудържащи се в общност от граждани, се превръщаме в персонажи от репортажи. Мъчно ни е само, че си нямаме свой Кустурица да ни продаде на Запад като по-висококачествен художествен продукт
|
Re: Направи ми впечатление [re: Дивaнe]
Re: Направи ми впечатление