И че живота трябва да се живее, не да се наблюдава или анализира.

Колко пъти, колко пъти съм го чувала това, че чак си мисля, че не може да е истина.
И защо да трябва да се живее? И какво точно означава "да се живее"?
Нима наблюдението и анализирането не са живеене?
Според нечии клиширани представи може и да не са.
Но това няма значение, така или иначе тъй нареченият живот е твърде кратък, за да се интересува някой, даже и ние самите, дали и как сме го "живели" или не сме.

Много смешно ми става, когато някой започне да ми обяснява как животът му бил толкова интересен, как имал намерение да го живее и да направи това или онова, да преплува океана, да полети в космоса, да си осъществи "мечтите", чувал ли си ги? Сигурна съм, че си ги. На мен ми става доста жалко - тези хора наистина се усещат повече и по-добри от останалите, все едно са първа ръка, а не са. Еднакви сме - някои по-чувствителни, други - по-жестоки, трети предпочитат да се вглъбяват в себе си до депресиране, а четвърти изобщо не знаят какво да се правят и как да се справят със себе си.

Еднакви сме в същността си.
Мечтаем да ни обичат - да, такива, каквито сме.

Дали можем да бъдем?
Не знам.

Не знам и защо пиша всичко това...

Love is blindness
I don't want to see
Wrap the night around me...