|
Темата и размислите са предизвикани, от стари като Вселената невъзможности.
За Живота, Вселената и всичко останало....
живи сме, борим се, оцеляваме или не
Става въпрос за ... някои от състоянията, в които НЕ може да се живее.
Едно от тях - е състоянието на болката.
Болката е нещо,... съвсем живо и истинско, но въпреки това в нея,
не може да се живее ... Живот.
не съм разбрала защо, тя не позволява това.
Предполагам съм си поставила цел, моя, някаква скрита, и съм я превърнала в мисия.
срещала съм хора, да описват своите пре-живявания, и да изграждат своя свят от болка, така както им е възможно.
отминавала съм ги...не допускам да се примесят с моите.
Не съм говорила много в реалността за това
Не искам да предизвиквам непоносими спомени, или чувство на безпомощност у другите
Всеки има своя праг на устойчивост.
След което идват painkiller-те. Те са насъщна необходимост.
................
В моя свят обаче, настойчиво СЪМ търсила тънката червена линия, която да поставя за да ме предпазва от смъртоносната сила на болката.
тя се намира отвъд сетивата, отвъд разбирането, отвъд усещането. все още не знам как го правя. мога да трансформирам различните видове болка до поносимо ниво.
Така намерих "моята приятелка болката"
Някой ме беше попитал преди...време,...защо съм се влюбила в болката.
Мисля, че вече мога да отговоря: защото съм разбрала, че тя има потенциал да се превърне в двигател/сила която предизвиква/ промени.
Това е чистата болка. Преминали през нея нещата стават различни и могат да намерят свои нови проявления.
Преминала през болката, ставам различна и аз ...
Надявам се няма да получа обвинения, че слагам леко романтичен ореол на това. Вече мога да си го позволя.
Няма ги страшните, тъмни, пълни с мъгла състояния,
няма ги неистово търсещите частици от мен,
няма ги безразборно въртящите се и отчаяни квантчета светлинка, които също търсят изхода...
и бягащите дяволчета ги няма.
Явно вече са добре ;-)
Май е време да престана да говоря ... в 1 л. ед.ч.
Споделяла съм болка с другите
преминавайки бариерата на задръжките,
границите на личното пространство
инстинкта за самосъхранение
страха от вероятността да се изгубя и превърна в някой друг.
Резултатите "си струват цената" - както се казва.
Стават 120 % истински.
.................
Вселената носи своята отговорност за това каква е била, каква е и каква ще бъде
Всеки от нас - също
Недовършените неща нямат шанс, нали ?
|
Наполовина споделена Вселена
Наполовина споделена Вселена
